- Имай достойнство! - провиква се тя. - Не си ли държиш на думата?
Когато на петата нощ се опитват да се измъкнат навън, ги хващаме до един. Освен Тамара. Тя падна от коня си и стъпкана до смърт в калта.
- Седлото й е било срязано отдолу. - Севро ми показва акуратно прерязания кожен ремък. - Такт?
- Сигурно.
- Майка му е Сенатор, а баща му - Претор. - Севро се изплюва. - Срещал съм го, като бяхме деца. Наби едно момиче почти до смърт, защото не пожела да го целуне по бузата. Откачено копеле.
- Зарежи - казвам. - Нищо не можем да докажем.
Такт е наш роб, като всички от Диана и Минерва. Дори и Пакс. С Касий и Рок сме яхнали конете и гледаме как се трудят новите ни роби - нареждат дърва и сено из цялата крепост на Минерва. Разпалват грамаден пожар и тримата се поздравяваме с победата.
-Това ще е последната ти черта за заслуги - усмихва ми се Касий. - И ставаш Прим, братко. - Той ме тупва по рамото и съзирам в погледа му само угризение, че завижда. - По-добър избор не може да има.
Боже в небесата, през ум не ми е минавало, че ще видя красивия ни приятел откъм тази му страна - възкликва Рок. Смирение! Касий, това ти ли си наистина?
Касий свива рамене.
- Тази игра трае само година от живота ни, може би по-малко. След това ни чакат чиракуване или академии. А после ни чака животът ни. Много се радвам, че тримата бяхме в един и същи Дом - най-накрая и тримата ще получим справедливо възнаграждение.
Стисвам рамото му.
- Съгласен.
Той все още не вдига поглед, неспособен да ни погледне в очите, а после отново проговаря:
- Аз... съм загубил тук един свой брат. Тази болка няма да стихне. Но се чувствам, сякаш съм спечелил двама нови. - Поглежда ни яростно. - Сериозно ви говоря, момчета. Кръвогадост, сериозно ви говоря! Тук трябва да заслужим да се гордеем със себе си! Да победим още Домове, да спечелим цялата проклета игра! Но баща ми ще има нужда от офицери за корабите в своята армада... тоест ако ви интересува. Дом Белона винаги има нужда от Претори, за да крепне силата ни.
Последното го казва плахо, все едно можем да си имаме някаква по-важна работа.
- И не се безпокой, Рок, ще спомена на баща ми за твоята поезия - смее се Касий. - Той винаги е искал да си има бард воин.
- Разбира се - отвръща патетично Рок. - Непременно да осведомиш скъпия Император Белона, че съм майстор на метафората и разбойник на съзвучието!
- Рок Разбойника... Господи! - смея се аз, а Севро пристига на кон заедно с Куин и едно момиче, яхнало кон от порода каквато досега не съм виждал. Момичето е с торба на главата. Куин съобщава, че е пратеничка от Дом Плутон.
Името й е Лайлат, открили я да чака в края на гората.Тя иска да говори с Касий.
Лайлат някога била лунолико момиче с усмихнати бузи, ала сега те не се усмихват. Хлътнали, наскоро изгорели, сипаничави и жестоки. Видяла е глад и в нея има някаква непозната ми студенина. Уплашвам се. Чувствам се като Мики, когато той ме погледна. Аз бях студен и мълчалив и той не разбираш какво съм. И тя е такава. Все едно гледаш риба от подземна река.
Лайлат изговаря бавно думите и те отзвучават във въздуха!
- Чакала ме праща.
- Наричай го с истинското му име, ако обичаш – предлагам.
- Не съм дошла да говоря с теб - отвръща тя без ни най-малък намек за емоция. - Дошла съм при Касий.
Конят й е дребен и жилав, с подковани копита. Многото дрехи правят седлото й меко. Не виждам други оръжия освен арбалет. Те са планински Дом - повече дрехи за по-студен климат, по-дребни коне за по-мъчни пътища. Освен ако не е измама. Карам я да ми покаже пръстена си. Траурно дърво -кипарисът на Плутон. Корените му се процеждат в земята. Два от пръстите й липсват. Обгаряния запечатват чуканчетата значи имат йонни оръжия. Косата й трака, когато помръдне. Не зная защо.
Тя ме оглежда мълчаливо, сякаш ме сравнява наум с господаря си.
Очевидно му отстъпвам.
- Касий ау Белона, моят господар желае Жътваря. - Преди и двамата да успеем да обелим и дума, твърде изненадани сме, тя продължава: - Жив, мъртъв, все ни е тая. В замяна на него ще получиш петдесет от тези за твоята... армия.
Тя му подхвърля два йонМеча.
Кажи на господаря си, че трябва да дойде и сам да се изпрани срещу мен - заявявам.
С мъртви момчета не разговарям - произнася Лайлат във въздуха. - Моят господар е вдигнал мерника на Жътваря. Преди да дойде зимата, той вече ще е мъртъв. Покосен от една или друга ръка.
- Ходи се шлакай - отвръща Касий.
Тя подхвърля на Касий кесийка.
- За да ти помогне да вземеш решение.
И пак се умълчава. Куин вдига вежди и свива объркано рамене, докато извежда Лайлат.