Не откривам тялото на Рок и не узнавам какво се е случило с него. Мъртъв ли е приятелят ми?
Чувствам се като призрак, докато си избирам пътя през планините и заобикалям крепостта, за да избегна лакеите на Антония. Хващам пътя, по който ще мине Касий на връщане от Великата гора, и се крия под храсталака, за да не ме видят.
По пладне той се връща начело на малка колона от коне и роби. Щом излизам от храстите, пришпорва коня си да ме посрещне.
-Братко! - провиква се Касий. - Донесох ти подарък! Той скача от коня и ме прегръща, а после вади един от гоблените на Диана и го мята на раменете ми. След това се дръпва назад. - Бледен си като призрак! Какво е станало? - Изважда едно листо от косата ми и може би тогава забелязва тъгата в очите ми.
Севро се приближава с коня зад гърба му, докато аз разбивам какво се е случило.
- Тая кучка! - мърмори Касий. Севро мълчи, - Горката Дея! Горката Лея! Сладурана беше! Според теб Рок мъртъв ли е?
- Не знам - отговарям. - Просто не знам.
- Кръвогадост! - клати глава Касий.
- Някой Проктор трябва да е дал на Антония нощОптика -строи догадки Севро. - Или Чакала я е подкупил. Връзва се.
- На кого му пука за това? - кресва Касий и протяга ръка. -Рок може да е ранен или мъртъв някъде там! Не схващаш ли? -Той ме подхваща за тила и долепя челото ми до своето. - Ще го намерим, Дароу. Ще намерим нашия брат.
Кимвам и усещам как в гърдите ми се разстила безчувственост.
Антония така и не се завърна в нашата крепост. Нито пък лакеите й - Викс и Касандра. Не успяха да ме убият и сигурно са избягали. Но къде?
Куин вдига ръце във въздуха и ни крещи, когато влизаме през портата.
- Кръвогадост, не знаех никой къде е! Докато се върнете, робите вече бяха повече от нас, четирима на един! Но няма нищо, няма нищо. - Тя стисва ръката на Касий, когато той й разказва какво се е случило. От очите й бликват сълзи за Лея, но отказва да повярва, че Рок е мъртъв. Клати глава. – Можем да впрегнем робите да търсим Рок. Може би е ранен и се кр| някъде там. Така е. Така трябва да е.
Не го откриваме. Цялата армия търси. Никаква следа. Свикваме съвещание в нашия щаб около дългата маса.
- Сигурно е мъртъв на дъното на някое дере - казва Севро тази вечер. Едва се удържам да не го ударя. Но той е прав.
- Това е дело на Чакала - измърморвам.
- Мъчна работа - поклаща глава той.
- Я пак?
- Няма значение дали е Чакала - това иска да каже Севро, В момента не можем да предприемем нищо срещу него. Дори и да се опита да ти отнеме живота, не сме в положение да му навредим - заявява Куин. - Нека първо се оправим със съседите си.
- Тъпо - измърморва Севро.
- Каква изненада! Гоблина не е съгласен! - обажда cе троснато Касий. - Приказвай, ако държиш нещо в гушата си, пигмей!
- Не ми говори отвисоко! - срязва го Севро.
Касий се подсмихва.
- Не ми пикай на крака, че ми стигаш само до коленете!
- Аз съм ти равен във всяко едно отношение! - Изражението на Севро е такова, че внезапно се навеждам напред, уплашен, че от окото на Касий може да щръкне нож.
- Равен си ми? По какво? По рождение? - Касий се ухилва. - А, чакай, исках да кажа ръст, външност, интелигентност, пари? Да спра ли?
Куин изритва силно стола си с крак.
- Какъв ти е проблемът, по дяволите? - кресва му тя. -Няма значение, само млъкни!
Севро забива поглед в земята. Обзема ме внезапен подтик да сложа ръка на рамото му.
- Какво казваше, Севро? - пита Куин.
- Нищо.
- Стига де.
- Нищо не е казал - хили се Касий.
- Касий! - само тонът ми го принуждава да млъкне. - Севро!
Севро въздъхва и ме поглежда, бузите му са почервенели от гняв.
- Просто си мислех, че не бива да си чоплим задниците тука, докато Чакала си прави каквото си иска. - Той свива рамене. - Прати ме на юг и ме остави да върша бели.
- Бели? - пита Касий. - Какво смяташ да правиш, да убиеш Чакала?
- Да. - Севро поглежда кротко Касий. - Ще забия кинжал в гърлото му, а после ще дълбая дупка, докато видя гръбнака му.
Напрежението е достатъчно да ме изнерви.
- Не може да говориш сериозно - тихо произнася Куин.
- Сериозен е. - Челото на Касий се набръчква. - И греши. Ние не сме изчадия. Поне не ти и аз, Дароу. Преторите от Белона не са касапи в нощта. Трябва да пазим петстотингодишна чест.
- Пикня и лъжи! - махва му презрително Севро.
- Въпрос на потекло! - Касий лекичко вирва нос.
Устните на Севро се изкривяват в жестока гримаса.
- Ако се хващаш на всичко това, значи си Феичка! Да не мислиш, че татенцето ти е издрапало чак до императорска титла с честта си?
- Наречи го рицарство, Гоблин! - отвръща ехидно Касий. -Няма да е честно да се опиташ да убиеш хладнокръвно някого, особено в училище!