Когато майката на Ео идва, целува ме по тила и казва на висок глас: „Чухме новината, златно момче! Лавър! Ти си син на баща си!“, чичо ми се размърдва.
- Какво има, чичо? - питам. - Газове ли имаш?
Ноздрите му се издуват.
- Ти, лайнояд малък!
Той се хвърля през масата и след малко се въргаляме по земята, налагаме се с юмруци и се ръгаме с лакти. Чичо е едър, но аз го мятам долу и го млатя по носа с ранената си ръка, докато бащата на Ео и Кийран не ме издърпват. Чичо Нарол ме заплюва. Плюнката му е само кръв и пиячка. После пак пием един срещу друг на масата. Майка ми обръща очи.
- Яд го е, че пръста си не мръдна, за да спечелим Лавър. Просто се перчи - казва Лоран за баща си.
- Страхливецът му, кърваво проклятие да го стигне, няма да се сети как да спечели Лавър, ако ще той да му кацне в скута! - сопвам се намръщено аз.
Бащата на Ео ме перва по главата и вижда, че дъщеря му превързва изгорената ми ръка под масата. Пак си слагам ръкавиците. Той ми намига.
Когато Тенекетата пристигат, Ео вече е схванала, че цялата патардия е заради Лавъра, но не се радва колкото се надявах. Мачка полите си с ръце и ми се усмихва, но усмивките й повече приличат на гримаси. Не разбирам защо е толкова угрижена. Никой от другите кланове не е. Мнозина идват да ми изкажат уважението си - всичките Пъклолази освен Даго. Той е седнал на едната от няколкото лъскави маси на Гама-единствените, на които има повече ядене, отколкото пиячка - и пуши горелка.
- Нямам търпение тоя педал да почне да се храни със стандартни дажби - киска се Лоран. - Даго досега не е вкусвал селяшко ядене.
- Но въпреки това е по-кльощав и от жена - додава Кийран.
Смея се с Лоран и побутвам оскъдния къшей хляб към Ео.
- Я по-весело! - Викам й. - Тази вечер ще празнуваме!
- Не ми се яде - отвръща тя.
- Дори и ако хлябът е поръсен с канела ли? - Скоро ще бъде.
Ео пак ми се усмихва с половин уста, сякаш знае нещо, което аз не знам.
В дванайсет котерия от Тенекета се спуска от Тенджерата с гравиБотуши. Броните им са калпави и зацапани. Повечето са момчета или старци, оттеглили се от войните на Земята. Но не това е важното. Те носят своите тупалки и пържачки в кобури, закопчани на колана. Никога не съм виждал да използват някое от тези оръжия. Няма нужда. Те държат въздуха, храната, летището. Ние пукната пържачка си нямаме. Не че на Ео не й се ще да отмъкне някоя.
Едно мускулче играе на челюстта й, докато гледа как Те-пекетата се носят из въздуха със своите гравиБотуши; към тях пече се е присъединил и МинМагистрат Тимони ку Подгин, дребосък с медночервена коса от Грошовете (Медните, по-точно казано).
- Внимание, внимание, Ръждавели мърляви! - провиква се Дан Грозния. Празничната врява стихва, а те се реят над нас. ГравиБотушите на Магистрат Подгин са нестандартни и затова той се лашка из въздуха като дъртофелник. Още Тенекета слизат с гравиАсансьор, а Подгин разперва малките си ръчички с маникюр.
- Колеги първопроходци, чудесно е да гледам вашите празненства! Длъжен съм да призная - хихика той, - че съм привързан към селяшкото естество на вашето щастие. Простичко питие, простичка храна. Прости танци. Ах, колко прекрасни души трябва да имате, за да се забавлявате така! Как ми се иска и на мен да се забавлявам като вас! Та аз, понастоящем, не мога да изпитам наслада дори и когато напусна тази планета - в Розов бордей, след като съм похапнал отлична шунка и ананасов сладкиш! Жалко за мен! Колко разглезени са вашите души! Де да можех да съм като вас! Но моят Цвят си е мой Цвят и като Меден аз съм прокълнат да живея тягостен живот, изпълнен с данни, бюрокрация и управление! - Той изцъква с език, гравиБотушите му се разместват и медните му къдрици се люшват. - Но да минем по същество! Всички изпълниха Квотите си освен Мю и Кси. Поради това този месец те няма да получат говеждо, мляко, подправки, хигиенни материали, удобства или зъболекарски услуги. Само овес и най-необходимото. Разбирате, че корабите, идващи от земна орбита, могат да доставят провизии на колониите в ограничено количество. Ценни ресурси! И ние трябва да ги предоставяме на онези, които се трудят! Мю и Кси, през следващото тримесечие няма да се туткате толкова!
Мю и Кси загубиха десетина души при експлозия на газ -такава, от каквато се страхуваше чичо ми Нарол. Не са се туткали – изгинаха.
Той дърдори още известно време, докато стигне до същественото. Изважда Лавъра, стисва го между пръстите си и го вдига във въздуха. Позлатата му е фалшива, но въпреки това блести. Лоран ме сръчква. Чичо Нарол се въси. Аз се облягам назад - усещам, че ме гледат. Младите се водят по мен. Децата обожават всички Пъклолази. Но и по-старите са вперили очи в мен, както казва винаги Ео. Аз съм тяхната гордост, техният златен син. Сега ще им покажа как постъпва един истински мъж. Няма да подскачам победоносно. Само ще се усмихна и ще кимна.