-Ама ако ме убият, Подборниците ще разберат, че нещо е наред.
-Няма. Аполон ще използва други Домове за целта или ще го извършим и ще изрежем кадрите от наноКамерите.
Аполон и Юпитер не са глупаци, затова не се бъзикай с тях. Остави Чакала да си играе и ще имаш бъдеще.
- Както и ти.
- Както и аз.
- Разбирам - кимвам.
- Добре, добре! Бях сигурен, че ще проявиш разум. Да знаеш, много от Прокторите те харесват. Даже и Минерва. Отначало те мразеше, но тъй като ти пусна Мустанга, тя можа да остане на Олимп. Така срамът е много по-малък.
- Позволили са й да остане на Олимп? - питам невинно.
- Естествено. Така е по правилата на Института. След като победят твоя Дом, Прокторът си заминава у дома, за да си поеме последиците и да обясни къде е грешката на Подборниците. - Усмивката на Фичнър се разкривява, когато забелязва внезапно светналия ми поглед.
- Значи ако техният Дом е унищожен, те трябва да напуснат? А тези, които искат смъртта ми, са Аполон и Юпитер, казваш?
- Не... - проронва той умолително, внезапно доловил заплахата в гласа ми.
Накланям глава.
-Не?
- Не... не можеш! - изломотва той объркано. - Току-що ти казах, че Мечът на проклетия Дом Марс те иска за чирак! А има и други - Сенатори, Политици, Претори. Не искаш да имаш бъдеще?
- Искам да откъсна топките на Чакала. Това е всичко. После ще си намеря чиракуване. Струва ми се, че ако гонаправя ще е впечатляващо.
- Дароу! Прояви разум, човече!
- Фичнър, моите приятели Рок и Лея умряха заради че АрхиГубернаторът се намесва! Да видим дали ще му хареса, като направя сина му Чакала свой роб.
- Ти си луд като Червен! - клати глава той. – Бъзикаш се с препитанието на Прокторите. Никой не е доволен от сегашното си положение. Всички те също чакат да се издигнат, заплашиш бъдещето им, Аполон и Юпитер ще слязат и що отрежат главата!
- Не и ако първо унищожа Домовете им. - Намръщвам се - Защото, ако успея, те не трябва ли да напуснат? Така било по правилата - каза ми го един, на когото мога да разчитам. - Плясвам с ръце. - Виж, имам още една приятелка, която умира, и бих искал да получа антибиотици. Примно ще е, ако можеш да ми дадеш.
Той се опулва насреща ми.
- След всичко това, защо да ти давам?
- Защото досега си бил един пиклив стиснат Проктор. Дължиш ми дарове. А трябва да се погрижиш и за бъдещото си.
Той се засмива пораженчески.
- Тъй си е!
Вади лекарство за инжектиране от аптечката, закрепена на крака му, и ми го подава. Забелязвам как пулсБронята не ми причинява болка, когато ръката му докосва моята. Значи могат да ги изключват. Благодаря му, като го тупвам сърдечно по рамото. Той завърта очи. Бронята е изключена по цялото тяло. После се включва. Чувам микрожуженето от кръста му, където е закрепен генераторът. Сега, когато имам врагове Проктори,е полезно да го знам.
-Е, какво ще правиш? - пита Фичнър.
Кой е по-опасен? Аполон или Юпитер? Бъди честен, >ичньр.
-И двамата са същински изчадия. Аполон е по-амбициозен, Юпитер е елементарен - той просто се кефи да се прави на бог.
-Значи първо Дом Аполон. След това ще смачкам и Юпитер. А когато те се махнат, кой ще закриля Чакала?
- Чакала - смее се той.
- Тогава ще видим дали наистина заслужава да победи. Преди да си тръгна, Фичнър подхвърля едно пакетче на земята.
- Не че сега има значение, но ми дадоха това. Поръчаха ми да ти предам: да знаеш, че твоите приятели не са те изоставили.
-Кой?
- Не мога да кажа.
Който и да му го е дал, той ми е приятел, защото в кутията с моят Пегас, а вътре в него - хемантовият цвят на Ео. Окачвам огърлицата на врата си.
35.КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИ
Моите приятели са с мен. Какво ли искат да ми кажат с това? Кои приятели? Синовете на Арес? Или тайнственият приятел е говорел по-общо и е намеквал за онези, които подкрепят шансовете ми в Института? Дали знаят какво означава Пегасът? Или просто са ми дали нещо, което според тях може да ми липсва?
Толкова много въпроси и никой от тях не е важен. Те са извън играта. Играта. Какво друго има освен играта? Всички истински неща на света, всичките ми връзки, всичките ми стремежи и нужди са обгърнати от тази игра, от моята победа. За да победя, имам нужда от армия, но тя не може да бъде съставена от роби. Не и отново. Сега се нуждая от последователи, не от роби — каквато нужда ще имам и начело на въстание.
Човекът не може да бъде освободен от същата неправда, която го е поробила.
Седмица след като инжектирам Мустанга и треската й минава, поемаме на север. Колкото повече вървим, толкова повече укрепват силите й. Кашлицата престава, живата й усмивка се завръща. Понякога й трябва почивка, но скоро вече може