И да ме задмине. И ми дава да го разбера. Вървим и вдигаме възможно най-голям шум, за да привлечем плячката си. На Шестата нощ наклаждаме за пореден път отвратително голям огьн и за първи път си похапваме.
Клетвопрестъпниците идват покрай един поток и използват ромола му, за да заглушат приближаването си. Веднага ми стават симпатични. Ако огънят ни не беше клопка, щяха да ни изловят неподготвени. Но той е клопка и когато двамата излизат на светло, проявяват достатъчно ум да оставят още някой и тъмното. Чувам как поставя стрела на тетива. После долита изскимтяване. Мустанга се заема с онзи в тъмното. Аз - с другите двама. Изправям се върху своята пряспа, от вълчата ми наметка се ръси сняг и ги събарям изотзад с плоския край на лъка си.
По-късно удареният от Мустанга се държи за подутото око край нашия огън, докато аз разговарям с водачката им. Тя се казва Милия - висока върба с издължено конско лице и леко прегърбени рамене. Дрипи и откраднати кожи прикриват костеливото й тяло. Другият, който не е пострадал, се казва Дакс. Нисък, миловиден, с три измръзнали пръста. Даваме им още кожи и мисля, че това изцяло променя разговора.
- Разбирате, че можем да ви поробим, нали? - пита Мустанга, размахала знамето си. - И когато играта приключи, ще сте двойни Клетвопрестъпници и ще ви избягват двойно повече.
На Милия като че ли й е все едно. На Дакс не му е. Другият само следва Милия.
- Пука ми колкото за плъхова пишка. Веднъж, дваж, все тая - казва Милия. Всички носят знака на роби на Марс. Не ги разпознавам, но пръстените им показват, че са от Дом Юнона. - По-добре да бера срам, отколкото да си охлузя коленете. Познаваш ли баща ми?
- Не ми пука за баща ти.
- Баща ми - упорства тя - е Гай ау Трах, Правосъдник южното марсианско полукълбо.
- Пак не ми пука.
- А неговият баща беше...
- Не ми пука.
- Значи си глупак! - изрича провлечено тя. - Двоен глупак, ако мислиш да ме направиш своя робиня. През нощта ще те заколя!
Кимвам на Мустанга. Тя изведнъж се изправя със знаме в ръка и го допира до челото на Милия. Знакът на Марс се превръща в знака на Минерва. После Мустанга изтрива белег на Минерва и челото на Милия вече е само мръсотия и злато, Дакс се облещва.
- Дори и ако те освободя? - питам аз Милия. - Пак ли що ме заколиш?
Тя не знае какво да каже.
- Мили - обажда се тихо Дакс. - Какво мислиш?
- Без робство - дообяснявам аз. - Без бой. Ако копаеш кенефна яма, аз също копая кенефна яма за лагера. Ако някой те заколи, аз заколвам тях. Е, ще постъпиш ли в нашата армия?
- В неговата армия - поправя ме Мустанга. Поглеждам я намръщено.
- А кой е той? - пита Милия, без да откъсва очи от лицето ми.
- Той е Жътваря.
Минава седмица, докато съберем десетима Клетвопрестъпници. От моя гледна точка тези десетимата вече са дали да се разбере, че не искат да бъдат роби. Затова може и да харесат първия човек, който им дава цел, храна, кожи и който не настоява да му лижат ботушите. Повечето са чували за мен, но всички са разочаровани, че прочутият Секач, с който съм победил Пакс, не е у мен. Момчето явно се е превърнало в легенда. Казват, че вдигнал на ръце кон с ездача му и ги запокитил в Аргос, когато робите на Марс се били с тези на Юпитер.
Докато растем на брой, се крием от по-големите армии. Марс може да е моят Дом, но след като Рок умря, а Касий ми стана враг, от моите приятели там са останали само Куин и Севро. Може би и Полукс, но той се обръща натам, накъдето дyxa вятърът.
Не мога да бъда с моя Дом. Там няма място за мен. Може да съм бил техният водач, но помня как ме гледаха. А сега е жизненоважно те да узнаят, че съм жив.
Въпреки войната между Марс и Юпитер здравата крепост
Цepepa се издига непобедена край реката. Зад високите зидове все още се вие димът от хлебните фурни. Конни бойни отряди от двете армии бродят из равнините около Церера и пресичат замръзналия Аргос, когато си поискат. Сега носят йонМечове със слаб заряд и могат да се осакатяват и да си прилагат електрошок само с едно докосване на метала. МедБотове пищят над бойното поле, когато сблъсъците прерастват в сбивания, и лекуват ранените ученици, които кървят или стенат със счупени кости. Първенците на всяка армия носят йонБрони, за да ги пазят срещу новите оръжия. Коне се блъскат. Летят йонСтрели. Роби се суетят и се млатят един друг с по-стари и по-прости оръжия из обширната равнина, разделяща планините и голямата река Аргос. Грандиозно зрелище - ала глупаво, толкова глупаво!
Наблюдавам с Мустанга и Милия как два бронирани бойни отряда от Марс и Юпитер се устремяват един срещу друг по равнината пред кулата Фобос. Плющят вимпели. Коне тъпчат дълбокия сняг. Зашеметяващите електрически разряди на копия проблясват върху широки щитове и брони. Ослепителни мечове се удрят в други остриета като техните. ВисшеПодборни се бият с висшеПодборни. Роби тичат на групи по стотици, сблъскват се помежду си - пионки в тази великанска партия шах.