Виждам Пакс в грамадни, ръждясали тъмночервени доспехи, толкова древни, че приличат на пържилник. Разсмивам се,когато той се захваща с един кон. Но ако някога е съществувал образ на идеалния рицар, то това не е Пакс. Не, това би бил Касий. Сега го забелязвам. Доспехите му сияят, докато той зашеметява противник след противник, носейки се в пия сред вражеската войска, мечът му свисти наляво и надясно проблясва като огнен език. Той може да се бие, ала съм шокиран колко глупаво го прави - благородно се гмурва право в търбуха на врага с отряд копиеносци и пленява врагове. А после оцелелите войски се прегрупират и му отвръщат по същия начин. И пак, и пак, без нито една от страните да надделее.
- Какви идиоти! - казвам на Мустанга. - Всичките течи красиви доспехи и мечове ги заслепяват. Знам. Може би ако cd сблъскат един с друг още три-четири пъти, току-виж, сработило!
- Те имат тактика - отвръща тя. - Виж, ето там са в клиновиден строй. А там - маневра за заблуда, която ще премине в широка атака по фланга.
- И все пак съм прав.
- И все пак не грешиш. - Тя наблюдава известно време. Сякаш се повтаря нашата малка война, само дето ти не тичаш насам-натам и не виеш срещу хората като вълк, пощурял от| луната. - Мустанга въздъхва и обгръща раменете ми. - Ех, доброто старо време!
Милия ни гледа, набърчила нос.
- Тактиката печели битки. Стратегията печели войни - заявявам.
- Оооо! Аз съм Жътваря. Бог на вълците. Крал на стратегията. - Мустанга ме щипва по бузата. - Ти си такъв сладур, че направо е прекалено!
Шляпвам я и я отблъсвам. Милия завърта очи.
- Е, каква е стратегията ни, милорд? - пита ме Мустанга.
Колкото повече протакам всеки конфликт с врага, толкова повече шансове имат Прокторите да ме съсипят. Трябва да се издигна като ракета! Това не й го казвам.
- Бързината е нашата стратегия - отвръщам. - Бързината и крайните предразсъдъци.
На другата сутрин боен отряд от Дом Марс открива моста над Метас блокиран от дървета, нападали през нощта. Както се очаква, отрядът обръща конете и се връща в крепостта, уплашен, че може да е някаква клопка. Техният караул във Фобос и Деймос не може да ни забележи - те се взират надолу и изпращат димни сигнали, че в пустите широколистни гори край моста няма врагове. Не ни виждат, защото сме залегнали по корем н една и съща поза сред гората на петдесет метра от моста още преди да се зазори. Всеки от моите Клетвопрестъпници сега си има бяла или сива вълча наметка. Мина седмица, докато намерим вълците, но може би това е за добро. Ловът създаде връзка между нас. Десетимата ми войници са разнородна компания. Лъжци, порочни измамници, които биха предпочели да съсипят бъдещето си пред това да са роби в тази игра. Значи горда, практична, но не особено почтена тайфа. Тъкмо каквато ми трябва. Лицата им са боядисани в бяло с птичи курешки и сива глина и затова приличаме на призрачни зимни зверове, когато пàpaтa на дъха ни бълва от ухилената ни паст.
- Те обичат да бъдат ценени от някого, който вдъхва страх -каза ми Милия предната вечер с глас, студен и крехък като ледените висулки, увиснали по трепетликите. - Както и аз.
- Марс ще лапне стръвта - прошепва ми сега Мустанга. -В Дома не е останал кой знае колко мозък.
Не и след като Рок вече го няма. Тя избра място в снега близо до мен. Толкова близо, че кракът й е изпънат до моя, а лицето й, извърнато настрана, докато лежи по корем, е само на педя от моето под белите ни наметки. Когато вдишвам, въздухът вече е стоплен от диханието й. Мисля, че сега за първи път ми хрумва да я целуна. Прогонвам тази мисъл и призовавам образа на палавите устни на Ео.
Пладне е, когато Касий изпраща войска - главно роби защото се страхува от засада - да разчисти нападалите дървета от моста. Всъщност Касий играе твърде хитра игра. Тъй като е убеден, че се бие срещу Юпитер, предположил е, че изчакват прикрити, за да се втурнат във внезапна кавалерийска атщ след като мостът бъде разчистен. Затова праща конници да заобиколят реката, да поемат на юг из планините и да завият обратно от другата страна на моста близо до Фобос, за да връхлетят неочаквано върху кавалерията, която, според него ще дойде откъм Великата гора или от равнините. Милия, това находчиво момиче, ми праща вест за този конен ход под формата на вой от своята наблюдателница на около километър оттам, където, скрита сред високите борове, варди на пост. Време е да се размърдаме.