Това е моят Дом. Аз съм от Дом Марс. Аз съм твой господар и настоявам да продължиш да вардиш стените от натрапници. Това е заповед! - Намигам й. - Кълна се, че Виргения ще се зарадва, ако спазваш буквално заповедите!
Щом чува истинското име на Мустанга, тя накланя глава и мe оглежда от глава до пети.
Моята Прим е жива?
Дом Минерва не е паднал - казвам.
Момичето се усмихва така, че лицето му едва не се разцепва на две.
- Ами... тогава... сигурно това е твоят Дом. Не мога да ти попреча да влезеш. Длъжна съм да спазвам клетвата си да се подчинявам! Чакай... Познавам те! Казаха, че си умрял.
- Благодари на своята Прим, че мога да си поема дъх.
От нея научавам, че членовете на Дома нощем спят, а робите охраняват крепостта. Това е проблемът с робите. Толкова се стремят да намерят начин да заобикалят задълженията си и толкова напират да споделят тайни! Оставям я и се промъквам в централната кула с ключа, който тя случайно изтърва в ръката ми.
Докато влизам в своя Дом крадешком, се изкушавам да направя визита на Касий. Но не съм дошъл да го убия. Насилието е изходът на глупака. Понякога съм глупак, но тази вечер се чувствам умен. Освен това не съм тук, за да крада знамето. Него ще го пазят. Не. Дошъл съм да им напомня, че някога се бояха от мен. Че аз съм най-добрият от всички тях. Че мога да ходя където си искам и да правя каквото си искам.
Оставам в тъмното, въпреки че мога да използвам същия довод срещу всеки техен страж - роб. Вместо това изрязвам Секач на всяка врата в централната кула. Промъквам се в щаба и изрязвам Секач върху грамадната маса там, за да създам мит. После изрязвам череп върху стола на Касий и забивам нож дълбоко в дървената му облегалка, за да създам мълва.
Когато напускам, така както съм дошъл, виждам склонът на хълма северно от крепостта избухва в пламъци.Клонките, струпани във формата на Секача на Жътваря,пламват жарко в нощта.
Севро, ако още е с Марс, ще ме открие. А помощта на това копеленце ще ми е от полза.
36. Втори изпит
За да имам армия, трябва да мога да я изхраня. Затова ще превзема фурните на Церера, за които ламтят и Юпитер, и Марс - и ще го направя със скорост и върховна агресия.
Новите членове на нашата банда от Дом Минерва смятат за напълно разумно да приемат моята власт. Не се самозалъгвам. Да, те се впечатлиха от това как скрих моите Виещи в умрелите коне преди месеци и си спомнят, че победих Пакс. Но ми се подчиняват единствено защото Мустанга ми има доверие. Засега оставяме тези от Дом Диана роби. Трябва да спечеля доверието им. Странно, Такт единствен като че ми вярва. Но пък лаконичният младеж се разсипа в усмивки, като преди месец му казах, че ще го зашия вътре в умрял кон. Има още двама от Диана, които заших. Другите ги наричат „Умрелите коне“ и всеки от тях носи плитка от бял конски косъм. Струва ми се, че малко не са в ред.
Ако нещо съществува в горите и в планините, то е изобилието от вълци. Ловуваме ги, за да обучим новите попълнения в нашата армия на моя начин на водене на битка. Никакви лъскави кавалерийски атаки. Никакви проклети копия. И, разбира се, никакви тъпи правила за намеса. Всички получи» наметки - те вонят, след като изсъхнат и изстържем разложената плът. Всички освен Пакс. Още не се е родил вълк, достатъчно едър за него.
- Дом Церера знае що е обсада - казва Мустанга. Пр ва е. Нощем като че повече техни войници са будни, отколкото денем. Следят за неочаквани атаки. Всяка нощ пламтящ: купчини прахан осветяват основите на стените им. Кой знае откъде сега са се сдобили с кучета. Те дебнат край зъбците на стените. Пътят откъм водата се охранява, откакто много„отдавна се опитах да вкарам Севро вътре през тоалетните по време на тайната атака, която организирах, докато воювахме с Минерва. Той едва ми го прости. Учениците от Церера вече не излизат навън. Научили са какви са рисковете на боя срещу по-силни Домове на открито. Ще се затворят вътре за зимата, a когато студът и гладът са отслабили силите на другите Домове, ще излязат напролет от своята крепост - силни, подготвени и организирани.
Само дето няма да оцелеят до пролетта.
- Значи нападаме денем? - досеща се Мустанга.
- Естествено - отвръщам. Понякога се питам защо изобщо си правим труда да разговаряме. Тя знае мислите ми. Дори и най-безумните.
Тази идея е особено безумна. Упражнявахме я цял ден на една поляна в Северните гори, след като подравнихме с брадва гредите. Този план е възможен благодарение на Пакс. Провеждаме състезания, за да видим кой най-добре пази равновесие върху дървото. Побеждава Мустанга. Милия с конската физиономия е втора и се изплюва, сърдита, че не е победила. Трети съм аз.