Те имат само лъкове. Месеци са минали, откакто са използвали мечове. Нашите не са остри, нито по тях протича ток, но ударът на студената дуростомана си е гаден под всякаква форма. Най-трудно се справяме с кучетата. Изритвам едно в главата. Друго мятам от зъбците. Милия се навежда. Захапва едно куче за врата и го фрасва в топките, докато то се разскимтява и побягва.
Мустанга мята някого от зъбците. Аз подхлъзвам един стрелците, когато се прицелва с лък в нея. Навън Пакс ми крещи да отворя портите. Всъщност призовава към битка.
Скачам от парапета след Мустанга в двора им - тя вече се бие там с едър ученик от Церера. Довършвам момчето с лакът и за първи път зървам хлебната крепост. Разположението и ми е непознато - двор, който отвежда към няколко сгради, и грамадна централна кула, където хлябът се пече и кара стомаха ми да закъркори. Но единствено важна за мен е портата, Втурваме се към нея. Зад нас се носят викове. Твърде много, за да влезем в битка с тях. Стигаме до портата точно когато трийсетина ученици от Дом Церера хукват към нас през двора от централната им кула.
- По-бързо! - крещи Мустанга. - Ух, по-бързо\
Милия обстрелва врага със стрели от парапета.
После отварям портата.
- ПАКС АУ ТЕЛЕМАН! ПАКС АУ ТЕЛЕМАН!
Той ме блъсва настрана. Без риза, грамаден, мускулест, надаващ крясъци. Косата му е боядисана в бяло и оформена с мъзга в два рога. Парче дърво колкото човешки бой му служи за боздуган. Учениците от Дом Церера се дръпват назад. Някои падат, други залитат. Пакс се приближава с гръм и едно момче изпищява.
- ПАКС АУ ТЕЛЕМАН! ПАКС АУ ТЕЛЕМАН!
Не му трябват прякори, докато връхлита напред като минотавър, обсебен от зли духове. Когато се врязва в масата ученици от Церера, я разбива. Момчета и момичета се разхвърча-ват из въздуха като слама по жътва.
Остатъкът от армията ми тича след лудото копеле. Надават вой - не защото съм им наредил, не защото се мислят за Виещите на Севро, а защото това е звукът, който са чули,когато моите войници разрязаха коремите на конете и изскочиха от тях, звукът, от който сърцата им се свиха, когато бяха покорени. Сега е техен ред да вият, докато превръщат битката в безумно меле. Пакс крещи името си, изкрещява и моето, когато почти еднолично завоюва за мен цитаделата. Подбира едно момче за крака и го използва за боздуган. Мустанга се носи из бойното поле като валкирия и поробва зашеметените, натръшкани по земята.
За пет минути фурните и цитаделата са наши. Затваряме портата им, надаваме вой и, кърваво проклятие, нагъваме хляб!
Освобождавам робите от Дом Диана, помогнали ми да завзема крепостта, и отделям време на всеки да се посмеем заедно. Такт е възседнал някакъв клетник и плете косата на пленника на момичешки плитчици. Сръчквам го да слезе от гърба му. Той ме плясва по ръката.
- Не ме пипай! - озъбва ми се.
- Какво каза? - изръмжавам.
Такт бързо се изправя - носът му стига едва до брадичката ми - и заговаря много тихо, та само ние да се чуваме:
- Слушай, здравеняко. Аз съм от рода Валии. Чистокръвното ми родословие започва чак от Завладяването. Мога да те купя и да те продам със седмичните си джобни. Така че няма да ме унижаваш в тази игричка като останалите, кралю на училищния двор! - А после по-високо, та и другите да чуят: -Правя каквото си ща, защото аз съм превзел тая крепост за теб и съм спал в умрял кон, та да можем да завземем Минерва! Заслужавам малко забавления!
Навеждам се към него.
- Литър и половина.
Той завърта очи.
- Какви ми ги ръмжиш ти, бе?
- Точно толкова кръв ще те накарам да преглътнеш.
- Е, който има власт, той е правият - подсмихва се Тя и ми обръща гръб.
После овладявам гнева си и казвам на войниците от моята армия, че повече никога няма да са роби в тази игра, да носят моите вълчи наметки. Ако идеята не им допада, да се измитат. Никой не се измита, но това се очаква. Те искат да победят, но за да изпълняват заповедите ми, да разберат, че не се мисля за някакъв високопоставен и могъщ император, горд им сърца трябва да се почувстват оценени. Затова им дан да разберат, че са ценени. На всеки ученик правя специфичен комплимент. Такъв, който ще запомни завинаги. Дори и кога руша тяхното Общество начело на милиард крещящи Чернещ те ще разказват на децата си, че Дароу от Марс някога ги с п< тупал по рамото и им е направил комплимент.