Победените ученици от Дом Церера ме гледат как освобождавам робите от моята армия и зяпват от почуда. Те не разбират. Разпознават ме, но не проумяват защо тук няма и един ученик от Марс освен мен, нито защо властта е моя, нито защо смятам, че е позволено да се освобождават роби. И докато зяпат, Мустанга ги поробва със символа на Дом Минерва, което ги обърква двойно.
— Завоювайте крепост за мен и също ще получите свобода- казвам им. Телата им са по-различни от нашите. По-меки заради многото хляб и малкото месо. - Но сигурно си умирате за еленово месо! Мисля, че на диетата ви й липсват белтъчини. - Донесли сме много, има и за тях.
Освобождаваме неколцина, поробени от Дом Церера преди месеци. Малобройни са, но повечето са от Домовете Марс или Юнона. Новият съюз им се вижда странен, но лесно преглъщат този хап след месеци тежък труд във фурните.
Нощта приключва с разочарование - будят ме един час след като съм заспал. Когато клепачите ми се отлепят, виждам Мустанга, приседнала на леглото ми. Щом я разпознавам, усещам как ме пронизва ужас - решавам, че е дошла за друго и ръката й върху моя крак означава нещо простичко, нещо човешко. Вместо това тя ми носи новина, която ми се иска да не чувам никога повече.
Такт се подиграл с моя авторитет и през нощта се опитал да изнасили робиня от Церера. Милия го хванала и Мустанга едва я спряла да не разфасова Такт по хиляда различни начина. Всички били будни и въоръжени.
- Лошо - въздъхва Мустанга. - Учениците от Диана са в бойно снаряжение и се готвят да го отнемат от Милия и Пакс.
- Толкова са откачени, че ще се бият срещу Пакс?!
-Да.
- Обличам се.
- Моля те.
Срещаме се две минути по-късно в щаба на Церера. Върху масата вече е изрязан моят Секач. Не съм го изрязал аз, а и никога не бих го изработил толкова добре.
- Идеи? - Строполявам се на стола срещу Мустанга. Съветът ни се състои от нас двамата. Точно в такива моменти ми липсват Касий, Рок, всички те. Особено Севро.
- Когато Тит постъпи така, ти каза, че ще създадем свой собствен закон, ако си спомням правилно. И го осъди на смърт. Пак ли ще постъпим така? Или ще е нещо по-удобно? - пита ме тя, сякаш вече си мисли, че ще отърва Такт.
Изненадващо за нея кимвам.
- Той ще си плати.
- Това... просто ме вбесява. - Тя сваля краката си от масата, навежда се напред и тръсва глава. - Та ние трябва да сме по-добри! Нали за всички Безподобни се предполага, че са над поривите, на които... - иронично показва кавички с пръсти -„... по-слабите Цветове са роби“.
- Не става въпрос за пориви - плясвам аз ядосано по масата. - А за власт.
- Такт е от Дом Валии! - възкликва Мустанга. - Родът му е древен. Колко власт иска тоя задник?
- Говоря за власт над мен. Казах му, че не му се позволява да прави нещо. Сега той се опитва да докаже, че може да прави каквото си иска.
- Значи не е още един дивак като Тит.
- Виждала си го. Дивак е, разбира се. Но не, това беше тактически ход.
- Е, лайното му хитро те постави натясно.
Плясвам по масата.
- Хич не ми харесва някой друг да избира битките или бойното поле. Така ще загубим.
- В тази ситуация всъщност никой не печели. Няма предимства. И тъй, и инак все някой ще те намрази. Тъй че трябва да решим кое ще нанесе най-малка вреда. Става ли?
- А правосъдието? - питам.
Веждите й подхвръкват нагоре.
- А победата? Не е ли тя най-важна?
- Опитваш се да ме вкараш в клопка ли?
Тя се ухилва.
- Само те изпитвам.
Навъсвам се.
- Такт уби Тамара - своя Прим. Сряза й седлото, а после я стъпка с коня си. Той е покварен. Заслужава всяко наказание, което му наложим.
Мустанга вдига вежди, сякаш всичко това е било редно да се очаква.
- Пожелае ли нещо, което попадне пред погледа му, той си го взема.
- Възхитително - измърморвам.
Тя накланя глава срещу мен, живият й поглед обхожда лицето ми.
- Рядкост.
-Кое?
- Сбъркала съм за теб. Това е рядкост.
- Аз бъркам ли за Такт? - питам. - Дали той действително е покварен? Или е просто от напредналите? Дали всъщност не схваща по-добре играта?