Тези са истинска армия, тежка кавалерия.
Самотен ездач се откъсва напред от по-големия отряд. Носи знака на Аполон - стрелец. Косата му е дълга и разпусната, лицето - закалено от зимните ветрове, духащи откъм южното море. Удар с острие по челото едва не е ослепил и двете му очи - очи, които сега се взират в мен като два живи въглена от лице от кован бронз.
Излизам напред да го посрещна, след като казвам на армията си да се докара във възможно най-изтормозения и жалък вид. Пакс хич не се справя със задачата. Мустанга го кара да коленичи, та да изглежда що-годе нормален. Тя се изправя на раменете му, за да направи малко смях, и щом пратеникът се приближава, започва бой със снежни топки. Гаменска глупост - с нея армията ми изглежда чудно уязвима.
Правя се, че куцам. Хвърлям вълчата си наметка. Преструвам се, че треперя. Нагласявам жалкия си меч от дуростомана така, че да прилича повече на бастун, отколкото на оръжие. Прегъвам дългото си тяло, когато той се приближава, и хвърлям поглед назад към разигралата се моя армия. Ще се спукам от смях, толкова посрамен изглеждам. Преглъщам смеха си.
Гласът му е като стомана, която стърже по корав камък. Той не проявява хумор, нито съзнава, че всички ние сме тийнейджъри, които играят игра, а истинският свят все така си се върти извън тази долина. На юг са се случили неща, които са ги накарали да го забравят. И когато му се усмихвам стеснително, той не ми връща усмивката. Той е мъж, а не момче. Мисля, че за първи път виждам някой, напълно преобразен.
- А вие сте само дрипав остатък от Севера! - надсмива ни се Прим на Аполон, Новас, и се опитва да познае от кой Дом идваме. Погрижил съм се знамето, което вижда, да е на Церера. Погледът му светва. Той го иска - за своя прослава. Освен това радостно забелязва, че повече от половината от петдесет и шест членната ми армия са роби. - Няма да оцелеете дълго на юг. Може би ви е нужен подслон от студа? Топла храна и легло? Югът е сурова земя.
- Не мога да се обзаложа, че ще е по-кофти от Севера, пич - казвам. - Там имат бръсначи и пулсБрони. Прокторите ни лишиха от благоволението си.
- Те не са там, за да ти оказват благоволение, слабако! -заявява той. - Те помагат на тези, които си помагат сами.
- Помагахме си с всички сили - отговарям кротко.
Новас се изплюва на земята.
- Детенце! Недей да хленчиш тук. Югът не вярва на сълзи.
- Но... но Югът не може да е по-гаден от Севера. Потрепервам и му разказвам за Жътваря от планините. Изчадие. Звяр. Убиец. Злини, злини!
Щом споменавам Жътваря, той кимва. Значи е чувал за мен.
- Този твой Жътвар е мъртъв. Срамота. Щеше ми се да се пробвам срещу него.
- Той беше демон! - възразявам.
- И тук си имаме демони. Еднооко страшилище в гората и още по-ужасно страшилище в планините на запад. Чака и доверява ми той и продължава своята реч. Щели да ми и позволят да се присъединя към Аполон като наемник, не като роб,роб - никога! Той щял да ми помогне да победя Чакала, a после да превзема отново Севера. Щели сме да сме съюзници. Tой ме смята за слаб и глупав.
Поглеждам пръстена си. Прокторът на Аполон ще разбере какво казвам тук. Искам да го разбере, защото смятам да със, пя Дома му. Ако се опита да ме спре, сега му отправям покапа
- Не - казвам на Новас. - Семейството ми ще се срамува от мен. Ако се присъединя към вас, за тях ще съм нищо. Не, съжалявам. - Усмихвам се вътрешно. - Имаме достатъчни храна, за да преминем през вашите земи. Ако ни позволите, няма да допуснем...
Той ме зашлевява през лицето.
- Ти си Феичка! Я си усмири треперещата устна. Срамиш Цвета си. - Навежда се към мен над лъка на седлото. - Притиснат си между великани и ще бъдеш смазан. Но се дръж като мъж, преди да сме дошли за тебе. Не се бия с деца.
Точно тогава Мустанга го замерва със снежна топка по главата. Естествено, уцелва и еква силният й смях.
Новас не реагира. Само конят му под него мръдва - обръща се да го върне обратно при странстващия му боен отряд. Гледам го как се отдалечава и усещам, че в мен се процежда безпокойство.
- Прибирай се у дома, малък стрелецо! - провиква се Пакт. - Прибирай се у дома при мама!
Новас се връща при своите трийсет души тежка кавалерия. Нашата единствена кавалерия са разузнавачите ни. Те не могат да устоят пред йонНожове и йонКопия, прилагани с пълна сила, дори и когато дълбоките преспи възпрепятстват тежката кавалерия. Аз съм даже без броня. Известно време възнамерявам да не водя битки без нужда. Не сме получавали дарове, откакто превзехме крепостта на Церера и им взехме знамето. 11рокторите са ме изоставили, но не и времето. Обикновено пехотата пада пред кавалерията като зряло жито, но снегът и коварните му дълбини ни закрилят.