Същата вечер лагеруваме на западния бряг на реката, по-близо до планините, далече от откритите равнини пред тъмна-га Велика гора. Тежката кавалерия на Аполон сега трябва да прекоси замръзналата река по тъмно, ако искат да нападнат лагера ни, докато спим. Знаех си, че ще опитат, когато ни помислиха за слабаци, които ще им капнат като круши. Претърпяват жалък провал. Наглеци. Щом падна здрач, накарах Пакс и неговите юнаци да извадят брадвите и да насекат дебелия лед по реката по границите на нашия лагер. През нощта чуваме конско цвилене и цопване на тела. МедБотовете се спускат с вой да спасяват. Тези момичета и момчета отпадат от играта.
Продължаваме на юг в посоката, където разузнавачите ми предполагат, че се намира крепостта на Аполон. Нощем се наяждаме добре. Варят супи от месото и кокалите на животните, които донасят разузнавачите ми. Държим хляба в самоделни мешки. Храната поддържа армията ми доволна. Както някога е казал великият корсиканец: „Армията марширува със стомаха си“. Но пък през зимата на него не му е провървяло толкова.
Предвождам колоната, а Мустанга е след мен. Въпреки че е увита във вълчи наметки, дебели колкото моята, едва ми стига до рамото. А докато вървим през дебелия сняг, направо ме досмешава, като я гледам как се мъчи да не изостава от Но ако забавя крачка, ми се въси. Плитката й подскача, докато бърза да ме настигне. Когато стигаме по-лесен терен, тя ме поглежда. Вирнатото й носле е червено като череша от студа, но очите й са като топъл мед.
- Не си се наспал - казва ми.
- Кога съм се наспивал?
- Когато спеше до мен. Първата седмица в гората muiKuJ След това спеше като бебе.
- Пак ли ме каниш? - питам.
- - Не съм те карала да си отидеш. - Тя изчаква. - Защо го направи?
- Разсейваш ме - отговарям.
Мустанга се разсмива леко, а после изостава и тръгва заедно с Пакс. Замислям се, смутен и от своя отговор, и от нейните думи. През ум не ми е минавало, че като съм престанал да спя до нея, съм я засегнал. По лицето ми плъзва тъпа усмивка. Такт я забелязва.
- Хлътнал си като влюбена птичка! - изтананиква той.
Мятам шепа сняг по главата му.
- Нито дума повече!
- Но аз трябва да ти кажа още нещо, много сериозно!-Приближава се и вдъхва дълбоко. - Надървяш ли се от тая досадница като мен? - Смее се.
- Ти някога сериозен ли си изобщо?
Очите му заискряват.
- О, хич не ти и трябва да съм сериозен.
- А послушен?
Той плясва с ръце.
- Ами знаеш, че не си падам много-много по идеята за камшика.
- Да виждаш камшик? - посочвам аз челото му, където би могъл да се мъдри робски знак.
- А тъй като ти знаеш, че на мен камшик не ми трябва, може би е добре да ми кажеш накъде сме тръгнали. Така ще... ти върша повече работа.
Той не ме предизвиква, защото говори тихо. След като ни биха с камшици и двамата, Такт ми е станал толкова верен, та чак се плаша. Въпреки всичките усмивки, гаври и смехове имам подчинението му. И въпросът му е искрен.
- Ще разбием Аполон - отговарям му.
- Но защо Аполон? - пита той. - Просто отмятаме Домовете, както ни дойде, или трябва да знам нещо?
Тонът му ме кара да вирна глава. Той винаги ми е напомнял на някакъв гигантски котарак. Може би заради плашещо нехайния начин, по който подтичва до мен. Все едно би убил нещо, без дори да си напрегне мускулите. Или може би защото мога да си го представя как се свива на кълбо на дивана и се ближе, за да се почисти.
- Виждал съм в снега разни неща, Жътвар - заговаря той тихо. - Отпечатъци в снега, за да бъдем точни. И тези отпечатъци не са от крака.
- Лапи? Копита?
- Не, скъпи водачо. - Той се присламчва. - Линейни отпечатъци. - Схващам намека му. - ГравиБотуши, летящи съвсем ниско. Хайде, кажи ми, защо Прокторите ни следят? И защо носят призрачни Наметала?
Цялото му шепнене е напразно - заради пръстените ни. Ала той не го знае.
- Защото ги е страх от нас - отговарям му.
- Страх ги е от теб, имаш предвид - наблюдава ме. - Какво знаеш ти, което аз не знам? Какво казваш на Мустанга, а не го казваш на нас?
- Искаш да знаеш ли, Такт? - Не съм забравил престъпленията му, но го хващам за рамото и го придърпвам към себе си като брат. Знам каква сила може да таи докосването. - Тогава премахни Дом Аполон от кръвогадната карта и ще ти кажа.
Устата му се извива в хищна усмивка.