- С удоволствие, добри ми Жътварю.
Избягваме откритите равнини и се придържаме към реката, докато навлизаме все по на юг и изслушваме новините вражеските владения, които нашите разузнавачи ни предана по комуникаторите. Аполон като че контролират всичко. Чакала виждаме само малките му разузнавателни отряди. Вън войниците му има нещо странно, от което сърцето се вледенява. За хиляден път си мисля за своя враг. Какво прави тона безлико момче толкова страшно? Висок ли е? Жилав? Набит? Бърз? Грозен? И на какво се дължи репутацията му, името му? Като че никой не знае.
Разузнавачите на Плутон никога не се приближават въпреки изкушенията, които им предлагаме. Наредил съм на Пакс да носи знамето на Церера високо, та всеки Аполонов кавалерис да види сиянието му от километри наоколо. Всеки осъзнава шанса да спечели слава. Кавалерийски отреди се втурват към нас. Разузнавачите мислят, че могат да ни отнемат гордостта и да спечелят по-висок статут в своя Дом. Идват глупашки по тройки, по четворки, а ние ги разбиваме със стрелците на Церера, с копиехвъргачите на Минерва или с пики, заровени в снега. Наръфваме ги малко по малко, както вълкът ръфа лос. Ала винаги ги оставяме да избягат. Искам ги адски сърдити, когато пристигна на прага им. Роби като тях биха забавили хода ни.
Тази нощ Пакс и Мустанга седят с мен край малък огън и ми разказват за живота си извън школата. Пакс, палнеш ли му фитила, се развихря - става изненадващо енергичен и приказлив, със склонност да сипе комплименти към всичко в разказите си, включително към злодеите, и затова през половината време не знаеш кои са добрите и кои - лошите. Разказва ни как веднъж счупил на две скиптъра на баща си, а друг път го объркали с Обсидиан и без малко не го изпратили в Агог, където ги обучават на космически бой.
- Мисля, че би могло да се каже: винаги съм мечтал да съм Обсидиан - боботи той.
Като малък се измъквал от лятното имение на семейството си в Нова Зеландия на Земята и се присъединявал към Обсидианите, докато изпълнявали Нагог - задължителните им вечерни занятия, по време на които оплячкосвали и крадели, за да допълнят диетата си от домашни птици, с които ги хранели в Агог. Той се биел заедно с тях за няколко хапки храна. Твърди, че винаги побеждавал - тоест докато срещнал Хелга. С Мустанга се споглеждаме и едва се удържаме да не избухнем в смях, докато той се превъзнася високопарно по обилните пропорции на Хелга, яките й юмруци, щедрите й бедра.
- Грамадна любов е била тяхната - казвам на Мустанга.
- Любов, предизвикваща земетресения! - отвръща тя.
На следващата сутрин ме събужда Такт. Погледът му е студен като сланата призори.
- Конете ни решили да избягат. Всичките. - Той ни отвежда при момчетата и момичетата от Церера, които са ги варди-ли. - Никой от тях нищичко не видял. Както си стояли конете там, и изведнъж изчезнали.
- Горките животни сигурно са объркани - обажда се печално Пакс. - Снощи времето беше бурно. Може да са избягали в гората да се скрият.
Мустанга вдига въжетата, с които конете са били вързани през нощта. Скъсани по-средата.
- По-силни са, отколкото изглеждат - отбелязва тя недоверчиво.
- Такт? - Навеждам глава към сцената.
Преди да отговори, той поглежда Пакс и Мустанга.
- Има следи от стъпки...
- Обаче...
- Защо да си хабя думите на вятъра? - свива рамене Такт. -J Знаеш какво ще кажа.
Прокторите са скъсали въжетата.
Не казвам на армията си за случилото се, но когато хората се гушат един в друг, за да се стоплят, мълвата плъзва бързо. Мустанга не задава въпроси, макар и да е наясно, че премълчавам нещо от нея. В края на краищата аз не просто намерих лекарството, което й дадох в Северната гора.
Опитвам се да приемам тази най-нова приумица като изпит. Когато започне въстанието, ще се случват такива неща. Как да реагирам? Издишвам гнева. Издишвам го и продължавам нататък. Лесно ми е да го кажа.
Поемаме към горите на изток. Без коне няма как повече да играем в равнините край реката. Разузнавачите ми докладват, че крепостта на Аполон е близо. Как ще я превзема без коне? Без никакъв елемент на ускорение?
Щом се стъмва, се разкрива и нова приумица. Гърнетата за супа, които носим от Церера, за да готвим на огън, са изпотрошени. До едно. А хлябът, който пазехме така здраво увит в хартия в мешките, е пълен с гъгрици. Те хрупат като сочни семена, докато вечерям с хляб. За Подборните това ще изглежда като злощастен обрат. Но аз знам, че е нещо повече.
Прокторите ме предупреждават да се върна назад.
- Защо те предаде Касий? - пита ме Мустанга тази нощ. Легнали сме да спим в една бърлога под пряспа. Нашите стражи от Диана вардят периметъра на лагера от дърветата. - Не ме лъжи.