Севро се ухилва, когато му разказвам, че съм се съюзил с Мустанга. В лагера, където тя подготвяла издирвателни отряди, за да ме търсят, славата му сред северняците го е изпреварила. Минервийците се боят от него. От друга страна, Такт и останалите Умрели коне са във възторг.
- Гледай ти, другарчето ми по търбух! - провлачва Такт. -Защо куцаш, приятелю мой?
- Майка ти ме язди, та ме скапва! - изсумтява Севро.
- Ха, за да я цункаш по брадичката, трябва да се повдигнеш на пръсти!
- Не брадичката й се опитвах да цункам.
Такт плясва засмяно с ръце и придърпва Севро в противна прегръдка. Тия двамата са много особени. Но предполагам, че спотайването в конски трупове сближава - създава ужасяващи близнаци.
- Къде беше? - пита ме Мустанга тихо по-настрана.
- След малко - казвам.
Севро сега има само едно око. Значи той е едноокият демон, за когото ме предупреди пратеникът на Аполон.
- Винаги съм се питал що за побъркани дребосъци бяхте вие, Виещите - подхвърля Мустанга.
- Дребосъци? - пита Севро.
- Не... не исках да те обидя.
Той се ухилва.
- Аз съм дребосък.
- Е, ние от Минерва ви мислехме за призраци. - Тя го тупва по рамото. - Ти не си. А аз не съм истински мустанг, ако си се чудил. Нямам опашка, виждаш ли? И не - пресича тя Такт, -никога не съм носила седло, щом смяташе да попиташ.
Точно това смяташе да попита.
- Тя става - измърморва ми Севро настрана.
- Харесват ми - казва Мустанга за Виещите малко по-късно. - Покрай тях се чувствам висока.
- Пррррекрасно! - Такт вдига със сумтене кожата на кръвогръба. - Вижте, вижте! Намери се нещо по мярка на Пакс!
Преди да се присъединим към групата около големия огън, подклаждан от Пакс, Севро ме дръпва назад и вади едно одеяло. В него е увит моя Секач.
- Запазих ти го, след като го намерих в калта - обяснява той. - И го наточих. Свърши времето за бой с тъпи остриета.
- Ти си приятел. Дано го знаеш - тупвам го по рамото. -Не приятел за играта - вече си ми истински приятел, когато излезем оттук и тъй нататък. Знаеш го, нали?
- Не съм идиот. - Но въпреки всичко се изчервява.
От него научавам край огъня, че Виещите - Паламидата, Шибаната мутра, Клоуна, Бурена и Чакълчето, утайките от стария ми Дом, се задържали там не повече от ден, след като съм изчезнал.
- Касий каза, че Чакала те хванал - разказва Севро с пълна уста гъгричав хляб. - Много вкусни ядки! - Набива така, като че не е виждал храна от седмици.
Седим край огъня във Великата гора, окъпани от светлината на пукащите дърва. Мустанга, Милия, Такт и Пакс облягат до нас в снега на едно повалено дърво. Всичките о се сврели един в друг като животни. Седя до Мустанга. Кра й под кожите е преплетен с моя. Кожата на кръвогръба смърди и припуква над огъня. В пламъците капе мазнина. Пакс ще я носи, като се изсуши.
Севро издирил Чакала, след като Касий му пробутал лъжата. Дребничкият ми приятел не навлиза в подробности. Мрат подробностите. Просто потупва по празната си очна орбита и заявява:
- Чакала ми е длъжник.
- Значи си го видял? - питам.
- Тъмно беше. Видях ножа му. Дори не чух гласа му, Трябваше да скоча от планината. Дълго падах, докато стигне при останалите от глутницата. - Толкова обикновено го казва, И все пак забелязах, че куца. - Не можехме да останем в планините. Хората му... са навсякъде.
- Но взехме част от планините с нас - обажда се Палами-дата и с майчинска усмивка потупва скалповете, окачени на кръста й. Мустанга потръпва.
На юг цари хаос. Аполон, Венера, Меркурий и Плутон -само те са останали, но чувам, че Меркурий пропаднал до отряд от блуждаещи скитници. Жалко. Бях привързан към техния Проктор. Той без малко да ме избере при Подбора, щеше да ме избере, ако можеше. Питам се как ли са се развили нещата тогава.
- Севро, с тоя крак за колко време можеш да пробягаш, да речем, два километра? - питам.
Другите са озадачени от въпроса, но Севро само свива рамене.
- Не ме забавя. При това слабо грави - минута и половина.
Отбелязвам си по-късно да му обясня идеята си.
- Имаме да обсъждаме по-важни неща, Жътвар - усмихва се Такт. - Сега чух, че си увиснал с главата надолу в гората в капана на ей тая тука. - Тупва дребната Паламида по бедрото и тя се усмихва, когато той задържа ръката си. Сбирката от скалпове е онова, което предизвиква нежността му. - Нали не смяташе, че ще се измъкнеш и няма да разкажеш?
Не е толкова забавно, колкото може би подозира.
Опипвам пръстена си. Да им кажа означава да подпиша смъртните им присъди. Аполон и Юпитер ме подслушват сега. Поглеждам Мустанга и в мен зейва празнота. Рискувам да я загубя само за да спечеля тяхната нагласена игра. Ако бях добър човек, нямаше да сваля пръстена. Щях да си държа езика зад зъбите. Но имаме планове за съставяне, богове за разжалване. Свалям пръстена и го поставям на снега.