- Хайде за малко да се престорим, че не сме от различни Домове - предлагам. - Хайде всички да си поговорим като приятели.
Без коне и без транспорт нямам предимство пред врага сред заобикалящите ни земи. Още един урок. Създавам си предимство, нова стратегия. Карам ги да се боят от мен.
Тактиката ми се изразява във фрагментация. Разделям армията си на шест отряда от по десет души - командваме ги аз, Пакс, Мустанга, Милия и - след изненадваща препоръка на Милия - Найла. Бих дал на Севро собствен отряд, но той и неговите Виещи не желаят да се отдалечават повече от мен. Обвиняват себе си за белега на корема ми.
Моята армия нахлува във владенията на Аполон като изгладнели вълци. Не нападаме крепостта им - извършваме нападения върху техните фортове. Палим складовете им с припаси. Обстрелваме конете им със стрели. Замърсяваме водните им запаси, съобщаваме на пленниците фалшиви новини и ги пускаме да избягат. Избиваме козите и прасетата им. Нацепваме речните им лодки с брадви. Крадем оръжия. Не позволявам да се вземат пленници, освен ако не са ученици от Венера, Юнона или Бакхус, поробени от Аполон. Всички останали пускам да избягат. Страхът и легендата трябва да се разпространят! Това моята армия разбира по-добре от всичко. Те са догмачитици. Разказват си истории за мен около лагерния огън. Пако е тарторът им - той си мисли, че аз съм мит, превъплътен в човек. Мнозина от моите войници започват да изрязват моя Секач по дървета и стени. Такт и Паламидата изрязват Секачи в плът. А по-трудолюбивите войници от моята армия праши знамена от изцапани вълчи кожи, които развяваме в битка на върховете на копия.
Разделям робите от Дом Церера и другите пленници, ш да ги интегрирам в различни отряди. Знам, че чувството им за вярност се изменя. Малко по малко. Те започват да говорят за себе си не като за хора от Церера, Минерва или Диана, а по името на отряда си. Четирима войници от Церера, най-дребните, пращам при Севро във Виещите. Не зная дали oт хлебарите ще станат елитни воини, както от утайките на Марс, но ако някой може да им изреже детските тлъстинки, то това е Севро.
Страх мъчи Аполон цяла седмица. Нашите редици нарастват. Техните намаляват. Освободените роби ни разказват за ужаса, обзел крепостта, за тревогата, че ще изляза от тъмното с моите кървави вълчи наметки, за да горя и осакатявам.
Не ме е страх от Дом Аполон - те са тромави тъпаци, неспособни да се приспособят към моята тактика. Страх ме е от Прокторите и от Чакала. За мен те са едно и също. След провалилия се опит на Аполон за покушение над живота ми се боя, че ще действат по-директно. Кога ли ще се събудя със забит в гръбнака бръснач? Това е тяхната игра. Мога да умра във всеки момент. Трябва да унищожа Дом Аполон и да изкарам Проктор Аполон от играта, преди да е станало късно.
C лейтенантите ми сме седнали около нашия огън н гората да обсъдим тактиката за следващия ден. Намираме се на няма и три километра от крепостта на Дом Аполон, но те не смеят да ни нападнат. Ние сме вдън гората. Те се спотайват - боят се от нас. Ние също не ги нападаме. Знам, че Проктор Аполон би провалил и най-хитрото нощно нападение.
Преди да започнем, Найла пита за Чакала. Севро с тих глас разказва какво е научил. Заговорва по-високо, когато разбира, че всички слушаме:
- Крепостта му е някъде в ниската част на планините. Подземна е, не е сред високите върхове. Точно до Вулкан. Вулкан започнали примно. Бързо-бързо. На третия ден атакували светкавично Плутон. Сръчни лайнари. Плутон не били готови. Обаче Чакала овладял положението и се оттеглил обратно в дълбоките им тунели. Вулкан нахлул с вой и с най-съвременни оръжия от техните ковачници. Всичко щяло да приключи. Чакала - да бъде роб още от първата седмица нататък. И затова той разрушил тунела - няма план, няма изход, - за да запази шанса си да спечели играта. Убил десетима от собствения си Дом, висшеПодборни - с купища. МедБотовете не успели да спасят никого. Затрупали четирийсет души от останалите в тъмните пещери. С много вода и без храна. Прекарали там четирийсет дни, докато прокопаят изход. - Той се усмихва и си припомням защо Фичнър го нарече Гоблина. - Познай с какво са се хранили?
Ако Чакал се хване в капан, прегризва си лапата. Кой ми го е казал?
Огънят припуква между нас. Бих очаквал Мустанга да се размърда неловко, но вместо това виждам как гневът й се разпалва с всяка разкрита подробност. Чиста ярост. Челюстта й играе, а лицето й пребледнява. Стисвам ръката й под завивката, но тя не стисва моята в отговор.