- Как разбра всичко това? - избоботва Пакс.
Севро чуква с пръст един от извитите си ножове и той иззвънтява тихо в нощта. Звънтенето отеква из гората, отскача от дърветата и се връща до слуха ни като изгубена фраза. После не чувам нищо от гората, нищо освен пукането на огъня, Гърлото ме стяга и улавям погледа на Севро. Той ще трябва да намери Такт.
Обгръща ни полеЗаглушител.
- Здравейте, деца - обажда се глас в мрака. - Опасно е да разпалвате такъв ярък огън нощем. А вие как сте се сгушиш) всичките като кученца! Не ставайте. - Гласът е напевен, фриволен. Звучи странно след толкова месеци, изпълнени с трудности. Ничий глас не звучи така. С лека стъпка той идва при нас и се пльосва до Пакс. Аполон. Този път не е довел мечок, само носи великанско копие, чието острие сипе пурпурни искри.
- Проктор Аполон, добре дошъл - поздравявам аз. Стражите се надигат над нас в короните на дърветата със стрели, прицелени в Проктора. Махвам им да ги спуснат и го питам защо е дошъл, сякаш никога не сме се срещали. Присъствието му излъчва съвсем простичко послание: „Приятелите ми са в опасност“.
- Да ви кажа да се завръщате у дома, скъпи ми номади. -Той отваря гарафа вино и я подава по кръга. Никой не отпива освен Севро, който задържа гарафата.
- Прокторите не бива да се месят. Така е по правилата -обажда се смутено Пакс. - С какво право идвате тук? Това е мръсна игра.
Мустанга повтаря въпроса му.
Ауреатът въздъхва, но преди да успее да каже нещо, Севро се изправя и се оригва, а после тръгва нанякъде.
- Къде отиваш? - озъбва му се Аполон. - Не бягай от мен!
- Отивам да пикая. Изпих ти всичкото вино. Тука ли да пикая? - Той вирва глава и се опипва по плоския корем. -Може и да се изсера.
Аполон набърчва нос, оставя Севро и пак ни поглежда.
- Да повлияеш на някого, надали е мръсна игра, мой приятелю великане - обяснява той. - Просто съм загрижен за благополучието ви. В края на краищата аз съм тук, за да ви напътствам в учението. Най-добре за вас ще е да се върнете на север, това е всичко. По-добра стратегия, да кажем. Довършете битката си там, сплотете силите си, а после се разширявайте. Във войната има такива правила: не се излагай на показ, когато си слаб. Не подстрекавай врага си към битка, когато той те превъзхожда. Нямате кавалерия. Нямате подслон. Оръжията ви са жалки. Не се учите както трябва.
Усмивката му е приветлива. Тя разрязва красивото му лице като полумесец, докато той върти пръстените на пръста си и чака отговора ни.
- Много любезно от ваша страна, че сте загрижен за нашето бъдеще - отвръща Мустанга на подигравателен висшеЖаргон. - Твърде любезно наистина! Стопля ми кокалите. Обръщам специално внимание - ни повече, ни по-малко - на факта, че вие сте от друг Дом. Но кажете ми, знае ли моят Проктор, че сте тук? А Прокторът на Марс? - Тя кимва към смълчаната Милия. - А на Юнона? Като непослушко ли се проявявате, добри ми господине? Ако не е така, тогава защо е този полеЗаглушител? Или другите гледат?
Погледът на Аполон става суров, въпреки че все така се усмихва.
- Ще бъда съвсем откровен - вашите Проктори не знаят каква игра сте подхванали вие, деца. Виргиния, ти имаше своя шанс. И загуби. Не си позволявай да се сърдиш. Дароу те победи честно и почтено. Или съвместното ви зимуване ви е заслепило за факта, че може да има само един Дом победител и само един победоносен Прим? Наистина ли сте толкова заслепени? Това... момченце не може да ви даде нищо.
Погледът му обхожда всички.
- Ще повторя, тъй като всичките сте позабравили: победата на Дароу не значи победа и за вас. Никой няма да ви предложи чиракуване, защото вижда в него ключ към вашия успех. Вие просто го следвате - като генерал Ней или Малкия Аякс, - а тях кой ги помни? Та този Жътвар дори няма свое знаме! Той ви използва и нищо повече! Той ви прави за срам и съсипва шансовете ви за кариера след тази Първа година.
- С цялото ми уважение, Проктор, ама сте много досаден - обажда се Найла без обичайната си любезност.
- А ти все още си робиня - посочва той знака й. - Годна за всякакви злоупотреби.
- Само докато заслужа правото да нося ето това - Найла посочва вълчата наметка на Мустанга.
- Верността ти е трогателна, ала...
Пакс го прекъсва:
- Ти би ли ми позволил да те нашибам с камшика до кръв, Аполоне? Дароу ми позволи. Дай ми да те нашибам и ще ти се подчинявам като Розов! Кълна се в гробовете на своите предци, тези от Телеман и...
- Ти си само една бюрократична Феичка! - изсъсква Милия. - Бъди така добър да се разкараш.
Моите лейтенанти са верни, макар и да се потрисам при мисълта какво биха казали Такт или Севро, ако бяха край огъня с нас. Навеждам се напред и се вторачвам в Аполон. Все пак трябва да го предизвикам.