Крепостта е висока, бяла, натруфена. Площадът й е кръгъл и има шест величествени входа, водещи към шест величествени вити кули. Овце и крави се тълпят в импровизирани кошари в далечния край на площада. Стражите на Аполон са се оттеглили там. Повечето от съюзниците им се изсипват подире им през вратите на кулите. Имат тройно числено превъзходство над моите войници. Но моите са свободни хора, не роби. Те ще се бият по-добре. И все пак не числеността заплашва да обърне битката срещу нас, а Примът на Аполон, Новас. Прокторът му е дал собственото си пулсОръжие - копие, сияещо с пурпурни искри. Върхът му докосва една от Умрелите коне от Диана, момичето отскача три метра назад като счупена играчка и се гърчи на земята, докато механизмите му се разстройват.
Събирам войските си на площада, непосредствено до входа. Мнозина, като Такт, все още са в кулите. При мен са Пакс, Милия, Найла, Мустанга и още четирийсет зад гърба ми. Вражеският Прим строява собствените си войски. Само оръжие то му е способно да ни унищожи.
- Мустанг, готова ли си със знамето? - питам. Усещам ръката й на кръста си, точно под бронята ми. Не нося шлем. Косата ми е привързана с кожен ремък. Лицето ми - почернено със сажди. Дясната ми ръка стиска моя Секач. Лявата -скъсена шокова пика. Найла носи знамето на Церера.
- Пакс, ние сме сърпът. Момичета, вие събирате жътвата.
Войниците ми в кулите надават вой, когато хукват и скачат отвисоко, за да се влеят в битката, нахлуват на площада от всевъзможни посоки. Мръсните им вълчи наметки вонят. Калдъръмената настилка между моята войска и тази на Аполон е затрупана с високи до глезените навеи от сняг. Прокторите блещукат горе във въздуха и чакат пулсКопието набързо да се разправи с моята армия.
- Хвани техния Прим - прошепва Мустанга в ухото ми, посочва високото кораво момче и ме шляпва по дупето. — Плени го.
- Двайсет метра и спри, Пакс. - Той кимва, приел заповедта ми.
- Прим е мой! - изревавам на своята и на тяхната армия. -Новас, курво кръвогадна! Ти си мой! Ти, охлюв, лочещ пикня! Ти, лайно мръсно! - Щом високият побъркан нашественик със Секача закрещява на техния Прим, войските на Аполон инстинктивно побягват. - Поробете останалите! - надавам вопъл аз.
После двамата с Пакс атакуваме.
Останалите хукват подире ни и се опитват да ме настигнат. Оставям Пакс да ме надбяга. Той крещи, размахал бойната си брадва в атака към Новас и групата му телохранители - момчета и момичета с тежки брони и алени отпечатъци от длани на шлемовете. Те предвождат атаката на врага домакин, устремени право към Пакс, наклонили копия, за да спрат безумния му устрем. Височки са, дръзките убийци, които отдавна са станали твърде нагли, за да разберат, че са в опасност, или да усетят страх, докато кроят планове как да посрещнат Пакс с оръжие.
После Пакс спира.
И без да прекъсвам хода си, аз скачам напред и ръката му улавя стъпалото ми. Оттласвам се и той ме мята на десет метра напред във въздуха. Докато летя, не спирам да вия - като страшилище, изтръгнато от кървавите кошмари, и най-сетне се блъсвам в телохранителите. Трима падат. Случайно копие закача корема ми и одира ребрата ми точно когато един тризъбец пронизва въздуха там, където преди малко е била главата ми. Стъпвам, люшвам се хоризонтално, завъртам крака. Оттласквам се и се въртя, врязвам се надолу диагонално, докато се снишавам и удрям някакъв висок човек по ключицата. Още едно копие се насочва към мен - блъсвам го встрани, изтичвам по дължината му, скачам и забивам коляно в лицето на един Аполонов висшеПодборен. Той пада назад и ме повлича със себе си - коляното ми се е заклещило в забралото на шлема му. Замахвам като побъркан, докато се спускам от високата си удобна позиция, и зашеметявам още трима висшеПодборни с широк замах, а после пропадам към земята.
Падаме върху снега. Носът на висшеПодборния е счупен и той е загубил съзнание, но коляното ми е изтръпнало и разкървавено от удара, когато го изтръгвам от шлема му. Претъркулвам се настрана - очаквам копията да ме нарежат на филета. Не ме нарязват. С една безумна атака съм счупил главата на Аполоновата армия. Пакс и моите войници нахлуват като желязна завеса, докато с Новас оставаме в центъра на хаоса. Той е висок и силен. Връхлитаща дъга от копието му пръсва щита на един Виещ на парчета. Отхвърля Милия назад, закача ръката на Пакс с копието и го събаря на земята като играчка. Aз съм по-висок и по-силен.
- Новас, момиченце такова! - кресвам. - Ти, Розов лигльо
Щом ме вижда да се приближавам, очите му пламват.