Битката колективно си поема дъх, когато той завива към мен като лос, нападащ водача на глутница вълци. Дебнем се. Той се нахвърля пръв. Отскачам и се завъртам по дължината на копието, и най-накрая минавам зад гърба му. После с един масивен замах, все едно сека дърво с моя Секач, му чупя крака и му вземам копието.
Той хленчи като дете. Сядам на гърдите му, преизпълнен със задоволство, че не съм хленчил така, когато ми чупиха прекрояваха краката в работилницата на Мики. Прозявам се демонстративно въпреки вихрещия се около мен хаос.
Мустанга поема юздите на битката.
Само едно момиче от Дом Аполон успява да избяга. Бърза е, но е маловажен член на Дома им. Кой знае как, тя скача от най-високата кула и просто каца на земята със знамето на своя Дом. Почти като магия. Но виждам около нея изкривяване. Проктор Аполон запазва позицията си в играта. Момичето намира кон и препуска надалече от моята армия. Пакс мята копие по нея. Мерникът му е точен и би приковал шията на коня за торфа, но внезапен полъх на вятъра по чудо отнася копието далече встрани. Накрая Мустанга взема коне от конюшните на Аполон и препуска след нея заедно с Паламидата и Чакълчето от Виещите. Връща се в галоп, наведена над шията на коня си, като се шляпа по дупето със знамето.
Армията ми изревава, когато Мустанга влиза в тръс на площада на завладяната крепост. Вече сме освободили робите от Дом Церера - те са спечелили своето място в моята армия. Махвам на Мустанга от височината на бастиона, на който съм седнал със Севро и Такт. Краката ни безгрижно са увиснали от ръба. Дом Аполон падна за по-малко от трийсет минути въпреки намесата на Аполон с пулсКопието.
Проктор Аполон разговаря с Юпитер и Венера в небето. Те блещукат в лъчите на зората, сякаш нищо не се е случило. Но знам, че ще му се наложи да напусне играта — знамето и крепостта са превзети. Той вече не може да ми навреди.
- Край с тебе! - дразня го. - Твоят Дом падна!
Армията ми отново изревава. Радвам се на рева им и на
зимния въздух, докато слънцето наднича над западния хоризонт на Валес Маринерис. Повечето гласове щяха да са на роби. Но вместо това те ме следват по своя воля. Скоро дори и тези от Дом Аполон ще ме последват.
Смея се като безумец, огънят на победата пари във вените ми. Победихме един Проктор. Но Юпитер все още може да ни навреди. Неговият Дом далече на север стои непокор0н, несломен. Бързо ме обземат гняв и още една, по-мрачна страст - наглост, яростна, безумна наглост. Грабвам пулсКопието, замахвам и го запращам с всичка сила по събраните Проктори. Армията ми наблюдава тази безочлива постъпка. Тримата Проктори се разпръсват, когато пулсКопието пронизва защитата им, и се обръщат да ме погледнат. В очите им гори огън. Но страстта в мен не се утолява само с някакво си хвърляне на копие. Мразя ги тия глупаци и интриганти! Ще ги унищожа!
- Юпитер! Ти си следващият. Ти си следващият, кучешко лайно!
Пакс изревава името ми. След това гласът на Такт го повтаря, а после - Найла от една далечна кула. И скоро сто гласа го скандират из цялата превзета крепост - от двора чак до високите парапети и кули. Те удрят с мечове и копия по щитовете, а после ги запокитват по Прокторите. Сто снаряда се удрят в пулсЩитове, без да причинят никаква вреда, и мнозина от моята армия трябва да се разпръснат, та да не ги пронижат падащите оръжия - ала това е сладка гледка, сладко е звънтенето на металния дъжд по калдъръма. И отново извикват името ми. Скандират ли, скандират името на Жътваря към Прокторите, защото сега знаят срещу кого се бием.
39.ДАРЪТ НА ПРОКТОРА
На другата сутрин моята армия спи до късно. Аз нямам нужда от почивка, въпреки че си правя компания със Севро и още половин дузина други на бастионите. Те стоят в плътна групичка, сякаш всяко отворено пространство е възможност за Прокторите да ме убият.
Севро е освободил петима ученици от Меркурий от робите от Аполон. Те се тълпят около него върху укрепленията и се развличат с игри за бързина - пляскат се един друг по опакото на ръцете, за да проверят кой е най-чевръст. Аз не участвам, защото много лесно печеля - най-добре да оставя децата да се забавляват. След като превзехме крепостта, макар че тежката работа я свършиха Севро и Такт, моите момичета и момчета си мислят, че това ме прави герой. Мустанга ми казва, че рядко ставало така.
- Сякаш мислят, че не си от това време.
- Не разбирам.
- Сякаш си един от старите завоеватели. Древните Златни, завзели Земята, унищожили флотилиите й и прочие. Използват го за оправдание да не се състезават с теб, защото как би могъл Хефестион да се състезава с Александър или Антоний с Цезар?