Вътрешностите ми се оплитат на възел. Това е само една игра, а те ме обичат толкова много. Когато избухне въстанието, тези момчета и момичета ще са мои врагове и аз ще ги заменя с Червени. Какви фанатици тогава трябва да са тези Червени? И ще значи ли нещо фанатизмът, ако трябва да се изправят срещу създания като Севро, като Такт, като Пакс и Мустанга?
Гледам как Мустанга се промъква към мен покрай вала. Тя съвсем леко накуцва - глезенът й е навехнат, ала е въплъщение на грацията. Косата й прилича на гнездо от клонки, тъмни кръгове ограждат очите й. Тя ми се усмихва. Красива е. Като Ео.
От укрепленията се вижда Великата гора, а на север се съзира началото на планинския район на Дом Марс. Планините ни се въсят от запад, вляво от нас.
- Един Проктор идва.
Телохранителите ми затягат кръга около мен, но това е само Фичнър. Севро се изплюва от вала.
- Блудният ни родител се завърна.
Фичнър се спуска с усмивка, разказваща приказка за изтощение, страх и мъничко гордост.
- Може ли да поговорим? - пита ме той и оглежда начумерените ми приятели.
Двамата с Фичнър сядаме в щаба на Аполон. Мустанга наклажда огън. Фичнър я оглежда скептично - присъствието й не му допада. Той си има мнение почти по всички въпроси, като един друг, дето го познавам.
- Страшно оплеска нещата, момко.
- Да се договорим да не ме наричаш момко - прекъсвам го.
Той кимва. В устата му няма дъвка. Не знае как да каже
онова, което иска да ми каже. Тревогата в очите му ми загатва какво е.
- Аполон не е напуснал Олимп - казвам.
Той се вцепенява, изненадан от догадката ми.
- Правилно. Още е там.
- А какво означава това, Фичнър? - Мустанга идва и сяда до мен.
- Точно това - отвръща Фичнър и ме гледа, - Той не е напуснал Олимп, както е длъжен. Голяма бъркотия. Аполон щеше да получи сладко назначение, ако Чакала победи. Същото важи за Юпитер и за някои други. Говореше се, че на Луна се освобождава една от позициите на Претор Рицар.
- А сега тази възможност се изплъзва - отбелязва Мустанга, поглежда ме и се ухилва. - Заради едно хлапе.
-Да.
Засмивам се. Звукът отеква в полеЗаглушителя.
- И какво трябва да се направи?
- Ти нали все още искаш да победиш? - пита ме Фичнър.
-Да.
- А какъв е смисълът на всичко това? - продължава той, макар и да е ясно, че из главата му се върти нещо друго. - Ти ще получиш чиракуване независимо от всичко.
Навеждам се напред и почуквам с пръст по масата.
- Смисълът е да им се покаже, че не могат така кръвогадно да мамят в собствената си игра. Че АрхиГубернаторът не може просто да каже, че синът му е най-добрият и трябва да ме победи само защото е роден с късмет. Става въпрос за заслуги.
- Не. - Фичнър също се привежда напред. - Става въпрос за политика. - Той поглежда Мустанга. - Ще я отпратиш ли вече?
- Мустанга остава.
- Мустанга! - подиграва ми се той. - Е, Мустанг, какво мислиш ти за измамите на АрхиГубернатора в полза на неговия син?
Мустанга свива рамене.
- Убий или ще те убият, измами или ще те измамят? Това са правила, които съм виждала Ауреатите да спазват, особоно Безподобните белязани.
- Измами или ще те измамят. - Фичнър се потупва по юрната устна. — Интересно.
- С измамите ти си съвсем наясно - отговаря му тя.
- Трябва да ни оставиш с Дароу да си поприказваме, Мустанг.
- Тя остава.
- Няма нищо - измърморва Мустанга загадъчно и стисна
- рамото ми на тръгване. - И без това ми писна от твоя Проктор.
Когато тя излиза, Фичнър се вторачва в мен. Посяга към джоба си, поколебава се, после вади нещо. Кутийка. Той я подхвърля на масата и с жест ме подканва да я отворя. Досещам се какво има вътре.
- Е, вие, копелета, ми дължите някой и друг дар - засмивам се тъжно, докато надявам на пръста си пръстеНожа на Танцьора. Натискам го отдолу и от пръста ми щръква острие, удължаващо го с двайсет сантиметра. Пак натискам и острието се прибира.
- Обсидиановите ти го взеха, преди да преминеш Посвещението, нали? Беше ми казано, че бил на баща ти.
- Така ли ти беше казано? - Започвам да чопля по масата с острието. - Каква неточна информация.
- Няма нужда от ехидство, момко. - Забивам поглед в очите на Фичнър. - Дошъл си тук, за да спечелиш чиракуване. Вече го спечели. Ако продължаваш да тормозиш Прокторите, те ще те убият.
- Като че си спомням да сме водили този разговор.
- Дароу, в това, което правиш, няма никакъв шлакан смисъл! Безразсъдно е!
- Няма смисъл? - повтарям след него.
- И да победиш момчето на АрхиГубернатора, какво? Какво ще постигнеш с това?
- Всичко! — озъбвам се аз. Разтрепервам се от гняв и се вторачвам в огъня, докато в гласа ми се възвърне самообладанието. - Това доказва, че аз съм най-добрият Златен в това училище. Показва, че мога всичко онова, което могат и те. Защо ли изобщо приказвам с теб, Фичнър? С всичко се справих без твоята помощ. Нямам нужда от теб. Аполон се опита да ме убие, а ти нищичко не направи! Нищичко! Та какво точно ти дължа? Може би това? - Плъзвам острието навън.