- Чудя се кога ли ще ме предадеш.
Веждите й се сключват.
- Това ли очакваш?
- Измами или ще те измамят. От твоята уста го чух.
- Ти ще ме измамиш ли? - гледа ме тя. - Не. Защото какво ли ще спечелиш с това? Аз и ти победихме тази игра. Те искаха да повярваме, че един е длъжен да победи с цената на всички останали. Това не е вярно и ние го доказваме.
Нищо не казвам.
- Имаш доверието ми, защото, когато ме видя да се крия в калта, след като превзе моята крепост, ме остави да избягам -обяснява тя замислено. - А аз имам доверието ти, защото те измъкнах от калта, когато Касий те заряза умиращ.
Мълча.
- Та, ето ти го отговора. Ти ще извършиш велики дела, Дароу. - Мустанга рядко ме нарича Дароу. - Може би няма нужда да ги вършиш сам?
Думите й ме карат да се усмихна. После скачам на крака и я стряскам.
- Доведи хората ни! - заповядвам.
Зная, че тя с нетърпение очакваше да си почине тук. Аз също. Уханието на супа ме изкушава. Както и топлината, леглото и мисълта да прекарам спокойно време с нея. Но не затова побеждават мъжете.
- Ще изненадаме Прокторите. Ще превземем Юпитер.
- Не можем да ги изненадаме - почуква по пръстена си тя. ПолеЗаглушителя на Фичнър вече го няма. Бихме заряза-ли напълно пръстените, но те са нашата застраховка. Макар и Прокторите да могат да поизрежат по нещичко тук-там, здравият разум диктува да не бърникат много из заснетото или Подборниците ще станат подозрителни.
- А дори и да успеем да стигнем в тази буря, какво ще постигне превземането на Юпитер? - пита Мустанга. - Щом Аполон не е напуснал, след като неговият Дом загубил, и Юпитер няма да напусне. Само ще ги предизвикаш да се намесят. Сега трябва да погнем Чакала.
Знам, че Прокторите ме наблюдават как планирам това. Искам да узнаят накъде вървя.
- Не съм готов за Чакала - казвам й. - Имам нужда от още съюзници.
Тя ме поглежда със сключени вежди. Не разбира, но ням значение. Доста скоро ще разбере.
Въпреки виелицата моята армия се движи бързо. Увиваме се в наметки и кожи толкова дебело, че приличаме на животни, препъващи се из снега. Нощем се ориентираме по звездите, които се движат въпреки усилващите се ветрове и трупащия се " сняг. Моята армия не се оплаква. Те знаят, че няма да ги поведа безцелно. Новите ми войници се стараят повече, отколкото смятах за възможно. Чували са за мен. Пакс се грижи за това. И отчаяно се стремят да ме впечатлят. Това се превръща в проблем. Където и да отида, онези около мен внезапно удвояват усилията си, та да надминат тези отпред или да се откъснат от онези отзад.
Виелицата е страшна. Пакс винаги е до нас с Мустанга, сякаш иска да ни заслони от вятъра. Той и Севро вечно се надпреварват да застанат най-близо до мен, въпреки че Пакс сигурно щеше и да ми пали огньовете и да ме завива вечер, като си легна, ако му го позволях, докато Севро би ми казал да ходя да си чопля гъза. Сега всеки път, като го погледна, виждам в него баща му. Сега, когато познавам семейството му, той ми изглежда по-слаб. Няма никаква причина да е така - сигурно просто съм предполагал, че наистина е изскочил от слабините на вълчица.
Най-накрая снегът спира и пролетта идва бързо и ударно -а това потвърждава подозренията ми. Прокторите си играят игрички. Виещите се погрижват всички погледи да са устремени към небето, ако Прокторите решат да ни тормозят, докато пътуваме нататък. Никой не ни тормози. Такт се озърта за техни следи. Но всичко е спокойно. Не виждаме никакви
вражески разузнавачи, не чуваме военни рогове в далечината, не виждаме да се вие дим освен на север, в планинския район на Марс.
Извършваме набези над складовете с провизии в изгорените и разрушени крепости, докато напредваме към Юпитер. Има кани от крепостта на Бакхус - Севро с разочарование откри, че са пълни с гроздов сок, а не с вино, солено месо от дълбоките подземия на Юнона, сирена с плесен, риба, увита в листа, и торби с вечното пушено конско месо. Те ни поддържат сити по време на похода.
За четири тежки дни стигам и обсаждам обградената с тройни стени крепост на Юпитер сред ниските планински проходи. Снегът се топи достатъчно бързо, че да разкаля земята за конете ни. През лагера ни текат потоци. Не си правя труда да разработвам план за действие - просто казвам на подразделенията на Пакс, Милия и Найла, че онзи, който ми поднесе крепостта, ще спечели награда. Защитниците са малобройни и моята армия превзема външните укрепления за един ден, като издига поредица от дървени рамки под периодичен обстрел със стрели.
Останалите ми три подразделения разузнават из околната територия, ако Чакала реши да се намеси. Явно основната армия на Юпитер е закъсала оттатък придошлия Аргос, докато е обсаждала крепостта Марс. Не са очаквали реката да прелее толкова бързо. Все още няма знак нито от войниците на Чакала, нито от Прокторите. Чудя се дали вече са открили Фичнър, заключен в една от килиите на крепостта Аполон. Оставих му храна, вода и лице, цялото в синини.