Танцьора би поискал да приема предложението. То би гарантирало оцеляването ми. Гаранция за бърз възход. Ще попадна в залите на имението на АрхиГубернатора. Ще бъда близо до човека, убил Ео. Ех, аз искам да приема. Но тогава ще се наложи да позволя на Прокторите да ме победят. Ще трябва да оставя този малък пръдльо да победи, а баща му да се усмихва и да се гордее. Кърваво проклятие, ще трябва да гледам как онази самодоволна усмивка плъзва по лицето му! Я да се шлакат! Ще ги боли!
Вратата се отваря и в стаята се вмъква Пакс, ухилен до уши.
- Кръвогадост, ех, че яка нощ, Жътвар! - смее се той. -Изловихме ги тия лайненца - в кладенеца! Петдесет бройки! Като че тука долу си имат дълги тунели. Сигурно така са превзели крепостта! - Затръшва вратата, сяда на края на масата и заръфва останало парче месо. - Мокра работа, ха-ха! Оставихме ги да излязат горе и стана хубавичка касапница, да ти кажа. Чудничка! Хелга щеше да е във възторг! Сега всичките са роби. Мустанга ги поробва, докато си говорим. Уффф, обаче тя е в шантаво настроение. - Млъква, за да изплюе един кокал. - Ха! Значи това е той? Чакала? Бледен е като гъза на Червен. - Вглежда се в него. - А стига бе. Ковнал си го.
- Мисля, че си изсирал и по-големи лайна от него, Пакс -додава Севро.
- Изсирал съм, я! И по-цветни също. Тоя е бозав като Кафяв.
- Дръж си езика, глупако! - сопва се Чакала на Пакс. - Че може и без него да останеш!
- А ти - без пишка, ако продължаваш да се репчиш. Ха! И тя ли е дребна като тебе? - избоботва Пакс.
Чакала не обича да му се подиграват. Той се втренчва мълчаливо в Пакс, а после пак мята бърз поглед към мен, както змията стрелва езика си.
- Ти знаеше ли, че Прокторите ти помагат? - питам. - Че се опитваха да ме убият?
- Разбира се - свива рамене той. - моите дарове са... над средните.
- И не възразяваш срещу измамата?
- Измами или ще те измамят. Не е ли така?
Звучи ми познато.
- Е, вече не ти помагат. Късно е. Сега е време сам да си помогнеш. - Забивам още един нож в масата. Той знае за какво е. - Чух веднъж, че ако чакал попадне в капана, си прегризва лапата, за да се освободи. С ножа може би ще е по-лесно, отколкото със зъби.
Той се изсмива късо, като лай.
- Значи ако си отрежа ръката, мога да си тръгна? Наистина ли?
- Вратата е там. Пакс, натискай ножа, за да не мами.
Дори и да е ял други хора, няма да го направи. Той може да жертва приятелите и съюзниците си, но не и себе си. Ще се провали на този изпит. Той е Ауреат. Няма защо да се страхувам от него. Той е малък. Слаб е. Досущ като баща си. Намирам пръстена му на Плутон в ботуша му и му го надявам на пръста, та неговите Подборници и баща му да гледат как тяхната гордост и радост се предава. Ще разберат, че аз съм по-добър.
- Прокторите може да ме подбутват, но въпреки това трябва сам да спечеля, Дароу.
- Чакаме.
Той въздъхва.
- Казах ти, аз съм нещо по-различно от теб. Ръката е инструментът на селяка. Инструментът на Златния- е неговият разум. Да беше от по-добро потекло, можеше и да разбереш, че тази жертва почти нищо не значи за мен.
А после започва да реже. Когато кръвта му шурва, лицето му се облива в сълзи. Той реже и дори Пакс не може да гледа. Чакала е стигнал до средата, когато вдига очи към мен с разумна усмивка, която ме убеждава в пълното му безумие. Зъбите му тракат. Той се смее - на мен, на ставащото, на болката. Никога не съм срещал такъв като него. Сега знам как се е почувствал Мики, когато се срещна с мен. Това е изчадие, въплътено в човек.
Чакала се гласи да счупи китката си, че да му е по-лесно, когато Пакс изругава и му дава йонНож. Той ще я пререже с един удар.
- Благодаря, Пакс - кимва Чакала.
Не знам какво да правя. Всичко вътре в мен крещи. Трябва да го убия сега! Да му прережа гърлото! Такъв човек не бива да го пуснеш. Не бива да се изпикаеш върху него и да го пратиш пак сред пустошта. Той дотолкова надминава Касий, че ме избива на смях. Ала вече му казах, че може да си тръгне, ако отреже и той реже. Боже мили!
- Ти си кръвогадна откачалка! - въздъхва Пакс.
Чакала измърморва нещо за глупаци. „Та това е само
ръка“, казва Моите ръце са всичко за мен. За него са нищо.
Когато приключва, той седи там с почти изцяло обгорен чукан. Лицето му е бяло като сняг, но е направил турникет от колана си. Споделяме мига, когато разбира, че няма да го пусна да си тръгне.
После забелязвам как изкривено пространство влиза през отворен прозорец. Прокторите дойдоха, както се надявах, но аз съм разсеян и неподготвен. И когато виждам как малък звуков детонатор тупва на масата и Чакала го грабва с единствената си ръка, разбирам, че съм допуснал голяма грешка! Дадох на Прокторите време да му помогнат. Всичко забавя движение, ала аз мога само да гледам.