- Тъпата му Феичка! - смее се пак Севро. Странни отношения имат.
Задържам бръснача на Аполон, шлема му, пулсЮмрука и пулсЩита, заедно с откатДоспехите. Севро получава призрачното му Наметало. Нареждам му да бъде моя сянка, а после казвам на Виещите да затегнат коланите.
ГравиБотушите могат да издигнат мъж в звезднаЧерупка, който носи по един слон във всяка ръка. Като нищо издигат мен и моите Виещи, увиснали по ръцете и краката ми, окачени на ремъци, и се понасяме през бушуващата снежна виелица все по-нагоре и нагоре към Олимп. Севро носи останалите.
Прокторите са си изиграли игричките. Толкова дълго упражняваха натиск. Знаеха, че аз съм нещо опасно, нещо различно. Трябваше да се досетят, че рано или късно ще изперкам и ще дойда да ги изколя. Или може би си мислят, че съм още дете. Глупаци! Александър е бил дете, когато е помел първата си нация.
Издигаме се над бурята и политаме над склоновете на Олимп. Той се рее на повече от километър над Аргос. Няма врати. Няма и док. Склоновете са покрити със сняг. Облаци скриват бляскавия му връх. Водя Виещите към онази белезникава като кост цитадела, кацнала най-отгоре. Тя стърчи над планината като мраморен меч. Виещите откопчават ремъците си по двойки и кацат на най-високия балкон.
Приклякаме на каменната тераса. Оттам виждаме мъгливите земи на Марс, скалистите хълмове и поля на Минерва, Великата гора на Диана, планините, където моята армия пази Юпитер. Трябваше да съм там. Онези глупаци не биваше да се намесват.
Не биваше да пленяват Мустанга.
Облечен съм с откатДоспехи от злато. Те са като втора кожа. Само лицето ми е изложено на показ. Вземам пепел от един от Виещите и прокарвам ивици по бузите и устата си. Очите ми горят от гняв. Русата ми коса до раменете се развява, свободно пусната. Изваждам своя Секач с дясната си ръка и стисвам късовълновия пулсЮмрук в лявата. На кръста ми виси бръснач - не зная как се използва. Под ноктите ми се е набила мръсотия. Кутрето и средният пръст на лявата ми ръка са измръзнали. Воня. Наметката ми смърди на нещо умряло -каквото и представлява. Виси на гърба ми. Бяла и оцапана с прокторската кръв. Слагам си качулката. Всички си ги слагаме. Приличаме на вълци. И надушваме кръв.
Дано на Подборниците това им се хареса, иначе съм мъртъв.
- Искаме Юпитер! - казвам аз на моите Виещи. - Намерете ми го. Неутрализирайте останалите, ако се натъкнем на такива. Паламида, обувай гравиБотушите ми и докарай подкрепления. Тръгвай!
Бос, издънвам вратите с моя пулсЮмрук. Намираме Венера, която лежи в леглото по копринена риза, бронята й е изправена до камината и от нея капе сняг - току-що се е върнала, след като е помагала на Чакала. На една нощна масичка са наредени грозде, сладкиш с извара и вино. Виещите приковават Венера на леглото. Четирима - само за ефект. Връзваме я за стълбовете на кревата. Златистите й очи широко се разтварят от шока. Почти е загубила дар слово.
- Не можете! Аз съм Белязана! Аз съм Белязана! - само това успява да промълви. Заявява, че това е незаконно, че тя е Проктор, че не ни е позволено да ги нападаме. Как сме попаднали тук? Как? Кой ни е помогнал? Чия броня нося? А, Аполоновата е. Аполоновата. Къде е Аполон? В ъгъла има мъжко бельо. Те са любовници. - Кой ви помогна?
- Никой не ни е помогнал - отвръщам и потупвам с кинжал по блестящата й длан. - Колко още Проктори са останали?
Тя не може да каже и дума. Това не биваше да се случва. Никога не се е случвало. Деца не превземат Олимп, това на никого никога не му е хрумвало в историята на всички планети! Запушваме й устата и я оставяме завързана и полугола на отворени прозорци, за да усети студа.
Виещите и аз се прокрадваме през шпила. Чувам Паламидата, която докарва подкрепления. Такт ще дойде тук и ще донесе онзи негов характерен гняв. И Милия ще дойде. А скоро и Найла. Моята армия се надига заради Мустанга. Заради мен. Заради Прокторите, които ни мамеха, отравяха храната и водата ни и срязваха въжетата на конете ни. Обикаляме от стая в стая. Претърсваме фригидариумите, калдериумите, парните бани, ледниците, баните, покоите за удоволствия, пълни с Розови, резервоарите за холоПотапяне. Заварваме Юнона в раните. Виещите цопват вътре, за да я издърпат навън. Няма оръжия, но се налага увитият в Наметалото Севро да я зашемети с открадната пържачка, след като Юнона счупва ръката на Клоуна и започва да го души с крака. Очевидно и тя не е напуснала, както е било редно.
Вулкан откриваме в една стая за холоПотапяне, в ъгъла пращи камина. Той дори не ни вижда, че влизаме, докато не изключваме машините. Наблюдаваше Касий, застанал на ръба на назъбен парапет, докато пламтящи снаряди прорязват задименото небе. Дали са им смотани катапулти! Имаше и още един екран, показващ как Чакала се препъва през снега и влиза във входа на планинска пещера. Там Лайлат го посреща с термално наметало и медБот.