Питам Прокторите къде са отвели Мустанга. Те казват да питам Аполон или Юпитер, това тях не ги засягало, нито пък трябвало да засяга мен. Очевидно главата ми щяла да се търколи от дръвника. Интересувам се с какво ще я отсекат.
- Всички брадви са у мен.
Моята армия връзва Прокторите и когато се спускаме, ги сваляме с нас - изсипваме се надолу към следващия и последващия етаж като порой от побеснели полувълци. Търчим срещу висшеЧервени и Кафяви прислужници и домашни Розови. Аз не им обръщам никакво внимание, ала моята армия в своята бясна възбуда връхлита върху всеки, когото зърне.
Събарят Червените и затриват напълно всеки Сив, допуснал грешката да се опита да се бие срещу нас. Налага се Севро да зашемети момче от Церера, което сяда на гърдите на един Червен и започва да го млати по лицето с покритите си с белези юмруци. Двама Сиви са убити от Такт, когато понечват да го обстрелят. Той отблъсва техните пържачки и им пречупва вратовете. Отряд от седмина Сиви прави опит да ме събори на земята. Но моят пулсЩит ме закриля от техните оръжия. Само ако концентрират огъня и щитът прегрее, тогава ще пострадам. Избягвам огъня им и ги повалям със своя пулсЮмрук.
Моята армия се вмъква вътре - отначало бавно, но на всеки шест минути прииждат все повече. Нервен съм. Не е достатъчно бързо. Юпитер може да ни унищожи, както и Плутон и които още са останали. Армията ми ликува, защото имат мен -те мислят, че съм безсмъртен, неудържим. Вече са чули, че съм убил Аполон. Чувам прякори да се носят на вълни сред армията, докато се тълпим из обширните позлатени зали. Богопогубващия, Слънцеубиеца - така си ме представят. Но и Прокторите ги чуват. Онези, които заловихме, дори и онези, леко изумени от идеята ученици да нападнат Олимп, сега се взират в мен с пребледнели лица. Разбират, че са част от играта, от която, според тях са избягали преди много години, и че няма медБотове, насочвани към Олимп. Забавно е да гледаш как боговете осъзнават, че през цялото време са били смъртни.
Изпращам десетки разузнавачи из двореца и им обяснявам какво ми е нужно. Вече чувам как моят план се разгръща в залите под мен. Остават Юпитер, Плутон, Меркурий и Минерва. Те идват за мен. Или аз - за тях? Не зная. Опитвам да се почувствам хищник, ала не мога. Яростта ми се уталожва. Коридорите се простират пред нас, а тя утихва и отстъпва пред страха. Те държат Мустанга. Припомням си аромата на косата й. Това са Белязаните, които вземат подкупи от мъжа, убил жена ми. Кръвта ми започва да пулсира по-бързо. Яростта ми се завръща.
Срещам Меркурий в един коридор. Той се смее истерично и реве непристойни пиянски песни, чути по холото, когато се изправя лице в лице с половин дузина мои войници. По хавлия е, но танцува като побъркан между атаките с мечове на трима Умрели коне. Не съм виждал подобна грация извън мините. Движи се така, както аз копаех - ярост, уравновесена с физика. Ритник, смазващ удар с лакът, прилагане на сила за изместването на колянова капачка.
Той зашлевява с длан един от войниците ми. Изритва друг в слабините. Над трета се премята, хваща я за косата, докато ,ес главата надолу, приземява се и я запокитва в стената като парцалена кукла. После изритва с коляно едно момче в лицето, отрязва палеца на едно момиче и то не може вече да държи меча си, опитва се да удари мен с опакото на ръката си, преди да се отдалечи с танцова стъпка. Аз съм по-бърз и по-силен от него, въпреки невероятната му дарба за бой с бръснач и когато ръката му полита към лицето ми, го удрям под лакътя с всичка сила и спуквам костта. Той изскимтява и се мъчи да се отдръпне с танцова стъпка назад, но аз се вкопчвам в дланта му и удрям ръката му с юмрук, докато се счупи.
После го пускам да се отдалечи въртеливо, ранен.
Намираме се в коридор и моите войници са се пръснали из него. Изкрещявам на останалите да се дръпнат и вдигам Секача си. Меркурий е същински херувим. Дребен, набит, с бебешко личице. Бузите му розовеят. Пил е. Златните му къдри се спускат върху очите му. Отмята ги назад. Спомням си, че е искал да ме избере за своя Дом, ала Подборниците възразили. Сега размахва бръснача си като поет - перото, но другата му ръка след моя удар е негодна за нищо.
- Дивак си ти - процежда той, измъчван от болката.
- Трябваше да ме избереш за своя Дом.
- Казвах им да не те притискат. Ама слушат ли? Не, не, не, не, не! Глупакът Аполон! Гордостта те ослепява.
- Мечовете също.
- През окото ли? - Меркурий оглежда бронята ми. - Значи е мъртъв? - Някой ми изкрещява да го убия. - Леле, леле, какви са зажаднели! Този дуел може да е забавен.