Покланям се.
Меркурий прави реверанс.
Този Проктор ми е симпатичен. Но и не искам да ме убие с онзи бръснач.
Затова прибирам меча си в канията и го прострелвам в гърдите с моя пулсЮмрук, нагласен в режим зашеметяване. После го овързваме. Той продължавала се смее. Но по-надолу по коридора зад него виждам Юпитер - същински титан в доспехи - да щурмува с извито пулсКопие и бръснач. С него има още един Проктор в доспехи - мисля, че е Минерва. Отстъпваме. Все пак те убиват всеки десети от моята войска. Атакуват право срещу нас в дългия коридор и събарят момчета и момичета като големи камъни, търкалящи се из жито. Не можем да им навредим Моите войници офейкват обратно откъдето сме дошли, обратно нагоре по стълбищата, обратно към по-високите етажи, където се сблъскваме с нови подкрепления. Боричкаме се един върху друг, падаме по мраморния под, тичаме през златни покои, за да избягаме от Юпитер и Минерва, когато те изкачват стълбите. Юпитер се смее гръмогласно, когато нашите най-обикновени мечове и копия отскачат със звънтене от бронята му.
Само моите оръжия могат да го наранят. Не е достатъчно. Бръсначът на Юпитер пробива моя пулсЩит и се хлъзва по откатДоспехите ми на бедрото. Изсъсквам от болка и изстрелвам заряда на пулсЮмрука по него. Щитът му поема пулсацията и издържа, ала едва-едва. Той замахва с бръснач към мен като с камшик. Забърсва клепача ми и без малко да ми извади окото. От раничката шурва кръв и аз изревавам от ярост. Политам към него покрай Минерва и забивам своя пулсЮмрук в челюстта му. Ударът съсипва и оръжието, и юмрука ми, но нащърбва златния му шлем и го завърта. Не му давам време да се окопити. Изкрещявам и удрям с вихрен замах с моя Секач, дори и като непохватно мушкам и с бръснача си. Това е безумен танц. Пронизвам го в коляното с бръснача. Той разрязва със своя бедрото ми. Доспехите около раната се затварят, свиват я и ми вливат обезболяващи.
Намираме се в края на вито стълбище и аз бутам Юпитер назад. Острието на бръснача му омеква, после се увива около крака ми като ласо и се готви да го стегне и да го отреже при .хълбока. Блъсвам се в него с възможно най-голяма бързина. Падаме надолу по стълбището. После той се претъркулва и се изправя. Изтласквам го назад. Броня върху броня.
Нахълтваме в стая за холоПотапяне. Разхвърчават се искри. Не спирам да крещя и да го бутам, за да не може да ми отреже крака с бръснача, все още гъвкав и увит около плътта и костта. Той отстъпва и губи равновесие, блъсвам го през един прозорец и се изсипваме във въздуха. Никой от нас не е с гравиБотуши и пропадаме трийсетина метра по-надолу в една снежна пряспа на планинския склон. Търкулваме се по стръмнината към километъра свободно падане, към водите на Аргос.
Задържам се в снега. Успявам да се изправя. Не го виждам. Струва ми се, че чувам сумтенето му в далечината. И двамата сме скрити от облаците. Привеждам се и се ослушвам, ала слухът ми още не се е възстановил след атаката на Аполон.
- Заради това ще умреш, момченце! - изсъсква Юпитер. Гласът му сякаш идва изпод вода. Къде е той? - Трябваше да си научиш мястото. Всичко си има ред. Ти си близо до върха. Но не си върхът, момченце.
Отвръщам рязко, че заслугите не значат кой знае какво.
- Заслугите не можеш да ги харчиш.
- Значи Губернаторът ти плаща за това?
Чувам вой в далечината. Моята сянка.
- Какво си намислил да правиш, момченце? Да избиеш всички нас, Прокторите? Да ни заставиш да ти позволим да победиш? Не става така, малкият. - Юпитер ме търси. - Скоро Гарваните на Губернатора ще дойдат с корабите си, с мечовете и пушките си. Истинските войници, момченце. Онези, които имат белези, дето не си ги сънувал. Обсидианите, предвождани от Златни Легати и рицари. Ти само си играеш. Но те ще решат, че си полудял. И ще те хванат, ще те измъчват и ще те убият.
- Не и ако победя, преди да са пристигнали тук. - Там е ключът към всичко. - Може да има забавяне на холотата, докато Подборниците ги гледат, но колко ще трае забавянето? Кой монтира кръвогадните холота, докато вие се биете? Ще се погрижим да бъде излъчено правилното послание.
Свалям червената превръзка и изтривам потта от лицето си, а после отново я увивам около главата си.
Юпитер мълчи.
- Та значи Подборниците ще гледат този разговор. Ще видят, че Губернаторът ви плаща, за да мамите. Ще видят, че аз съм първият ученик в историята, нападнал Олимп. И ще ме видят как те съсичам, и как ти свалям бронята и те подкарвам гол из снега. Ако се предадеш. Ако ли не, ще хвърля трупа ти от Олимп и ще изпикая златен дъжд подире ти.