- Е, смятах да ти разкажа един мой сън за дракони. Бяха пурпурни, красиви и обичаха да пеят песни. - Мустанга перва бронята ми с пръст и тя иззвънтява. - Гледай само как ме над-цака. Смотаняк.
- Случва се.
Тя изпъшква.
- Значи съм станала девойката в беда? Да го шлакам! Мразя ги тия мацки.
Съобщавам й новината. Силите на Чакала са разцепени. Войската му обсажда Марс, а той и Лайлат се крият вдън планините. Лесно ще успеем да го намерим.
- Ако искаш, да вземеш нашата армия и да намерим онова копеле.
- Готово! - ухилва се Мустанга и вдига вежда. - Но можеш ли да ми имаш доверие? Току-виж, ми се приискало да стана големият Прим на тая смахната армия.
- Мога да ти имам доверие - заявявам.
- Откъде знаеш? - пита ме тя пак.
И тогава я целувам. Не мога да й дам хеманта. Той е моето сърце и сърцето на Марс - едно от малкото неща, родени от червената почва. И все още принадлежи на Ео. Но Мустанг, когато я отвлякоха... На всичко бях готов само да я видя пак да се усмихва лукаво. Може би един ден ще имам две сърца за отдаване.
Вкусът й е същият като мириса й - на дим и на глад. Не се отделяме един от друг. Пръстите ми се заравят в косите й. Нейните се плъзват по челюстта ми, по шията ми и се отъркват о тила ми. Има легло. Има време. Има и жажда, по-различна от онази, когато за пръв път целунах Ео. Но си спомням как Пъклолазът на Гама, Даго, дръпна силно от горелката си и тя се разгоря, ала само след мигове угасна. Това си ти, каза той.
Зная, че съм пламенен. Поривист. Обмислям това. И ме преизпълват много чувства - страст, съжаление, вина, мъка, копнеж, ярост. В такива моменти те ме управляват, ала не сега. Не тук. Заради своята страст и мъка увиснах на ешафода. Заради чувството си за вина попаднах в калта. Бих убил Август, щом го зърна, подтикван от яростта си. Ала сега съм тук. Нищо не зная за историята на Института. Ала зная, че съм превзел онова, което никой друг не е превземал. Превзех го с гняв и хитрост, със страст и ярост. Няма да превзема и Мустанга по същия начин. Любовта и войната са две различни бойни полета.
И затова, въпреки жаждата, се дръпвам от нея. Без нито дума тя разбира мислите ми и аз усещам, че така е правилно. Мустанга ме прострелва с още една целувка, която се проточва по-дълго, отколкото би трябвало, а после се изправяме заедно и си тръгваме. До вратата се държим за ръце и там се обръщам към нея.
- Донеси ми знамето на Чакала.
- Да, Господарю Жътвар! - Тя ми се покланя шеговито и ми намига леко. А после изчезва.
Тук е същинска лудница, всички грабят. Сред целия хаос Севро е открил холоТрансмитера. В твърдите му дискове са складирани всичките ни сетивни преживявания, които е програмиран да изпраща обратно на Подборниците, където и да са те. Излъчването не е пряко и затова Подборниците все още не разполагат с днешните събития. Забавянето е половин ден. Само толкова ще отнеме. Давам на Севро наставления и го карам да се залови за работа и да снади историята, която искам да бъде разказана. На никой друг не бих се доверил.
Довеждат ми Фичнър от подземията на Дом Аполон. Той се е отпуснал върху един стол в трапезарията на Олимп. Лицето му е лилаво от моя удар. Подът е от сгъстен въздух и ние сме увиснали над вертикална пропаст, дълбока километър. Краката му са качени на масата, а устата му се извива в усмивка.
- Ето го момчето маниак - провиква се той, опипвайки с пръст брадичката си. - Знаех си аз, че шансовете ти ми се харесват.
Показвам му среден пръст за поздрав.
-Лъжец!
Той също ми показва среден пръст.
- Говно.
После хваща ръката ми.
- Не ми казвай, че още се сърдиш за отравянето, болестите, нагласената история с Касий, мечките в гората, лайняната техника, ужасното време, опитите за убийство, шпионката.
- Шпионката?
- Дето те баламосваше. Ха! Дете си още. Та като стана дума за това, къде са ти войниците? Търчат насам-натам, нагъват като тъпаци, къпят се, спят, чукат, играят си с Розовите? Това място е меден капан, момчето ми. Меден капан, който ще направи армията ти негодна за нищо.
- В по-добро настроение си.
- Синът ми е в безопасност - намига ми той. - А сега какво си наумил?
- Вече изпратих Мустанга да се справи с Чакала. А след това отивам в Марс. И после всичко приключва.
- Ооо... Само че няма да приключи. - Фичнър пука познатото балонче от дъвка и трепва. Скроих номер на челюстта му. Напушва ме смях. Избива ме на смях, откакто Севро повали Юпитер. Кракът ми пулсира от болка. Дори и с обезболяващите едвам ходя.