- Стига ребуси. Защо да не приключи?
- Заради три неща - отвръща Фичнър и подобното му на брадва лице ме оглежда продължително. - Странно създание си ти. И двамата - и ти, и Чакала. Всеки иска да победи. Но вие двамата се отличавате, откачалки. Златните няма да умрат за победата. Ние твърде много ценим живота си. Вие двамата -не. Това откъде е дошло?
Напомням му, че е мой пленник и е редно той да отговаря на въпросите ми.
- Три неща не са приключили. Ето как ще процедираме. Аз ще ти кажа какви са, ако ти отговориш на въпроса ми: какво те тласка? - Въздъхва. - Първото, добри ми човече, е Касий. Той просто трябва да се дуелира с теб, докато единият от вас, двете педалчета, се катурне и умре.
От това се боях. Отговарям на въпроса на Фичнър.
Казвам му, че Чакала е искал да узнае същото. Какво ме тласка. Първичният отговор е яростта. Ярост, от край до край. Ако се случи нещо и аз не съм го очаквал, реагирам като животно - с насилие. Но дълбинният отговор е любовта. Любовта ме тласка. Затова трябва да го поизлъжа.
- Майка ми сънувала, че мога да стана по-велик от всички в семейството ми. По-велик от името Андромед. Името на баща ми. - Фалшив баща. Фалшиво семейство. Смисълът - все пак един и същ. - Аз не съм Белона. Не съм Август. Не съм Аркос. - Усмихвам се дяволито, нещо, което той може да оцени. - Но искам да мога да застана над тях и да се изпикая върху всичките им кръвогадни глави.
Това допада на Фичнър. Той винаги е желал същото, но е открил, че без родословието заслугите те издигат само дотук. Че неговата болест е безсилието.
- Второто недовършено е това. - Фичнър посочва с махване на ръка наоколо. Проумях същността на сделката - няма да ме посвети в никакви откровения. Убих Проктор. Имам доказателства, че АрхиГубернаторът е подкупвал други и е заплашвал трети, та детето му да победи. Непотизъм. Манипулация на свещената школа. Това не е празна новина. Тя ще разтърси нещо. Може дори да свали АрхиГубернатора от поста. Промени. Наказание? Подборниците ще искат кръв. А АрхиГубернаторът ще поиска главата ми. Това ще го посрами и потенциално ще отвори място за АрхиГубернатор от Белона.
Фичнър ме пита защо се доверявам на войниците от моята армия, които са били роби.
- Те ми имат доверие, защото са видели какво би ги сполетяло сред всичко това, ако не се бях притекъл аз. Мислиш ли, че искат Чакала за свой господар?
- Добре - кимва Фичнър. - Ти се доверяваш на всички тях. Великолепно, значи няма трето усложнение. Грешката е моя. - Настоявам да ми обясни, той въздъхва и омеква. - А, само това, че прати Мустанга и половината армия да се справи с Чакала.
-Е, и?
- Нищо, нищо. Ти й имаш доверие.
- Не. Кажи ми. За какво намекваш?
- Е, добре. Щом трябва да знаеш, щом просто няма как иначе: тя е сестрата близначка на Чакала.
Виргиния ау Август. Сестра на Чакала. Близнаци. Наследница на великото семейство, родът Августа. Единствената дъщеря на АрхиГубернатора Нерон ау Август. Мъжът, заради когото се случи всичко това. Държана затворена и извън полезрението на Обществото, за да я опазят от опити за убийство, също като брат си. Ето защо Касий не е познавал дъщерята на архисъперника на своето семейство. Но когато бях седнал с Чакала, Мустанга го позна. Брат й. Дали е знаела преди това за самоличността на Чакала? Нищо не може да обясни мълчанието й, ако е знаела кой е той преди това и не е казала нищо. Нищо, с изключение на родството - а верността към него стои над дружбата, над любовта, над целувката в ъгъла на стая. Изпратих половината си армия при Чакала. Дал съм им откатДоспехи, гравиБотуши, призрачни Наметала, бръсначи, пулсОръжия, достатъчно техника, че да превземе Олимп. Проклятие.
Всички Проктори знаят. И когато ги подминавам бежешком, се смеят. Смеят се на тъпотата ми. Яростта се надига в мен. Иска ми се да убия нещо. Строявам войските си. Те са плъзнали из целия замък, нагъват храната, възползват се от удоволствията. Глупаци. Глупаци. Най-добрите ми войници са там, където са ми нужни. Севро е оставен да си върши работата. Това е най-важното. Нареждам на Такт да догони остатъците от Венера и Меркурий и да ги пороби. Сега трябва да отида в Дом Марс. Не мога да изчакам войниците ми да се съберат. Имам нужда от нови, защото, когато дойдат близнаците Август, те ще разполагат с оръжия и технологии, равни на моите, а може да имат и повече войници. Играта се промени. Не бях подготвен за това. Чувствам се глупак. Как можах да я целуна? Мрак поглъща сърцето ми. Ами ако й бях дал хеманта? Накъсвам го на ивици, когато скачам от ръба на Олимп с гравиБотушите си и пускам надолу листенцата.