- Чакайте, помощ ли са му оказвали? - питам.
Устата му се извива в мека усмивка - от запазените за елементарна развеселеност.
- Предполагам, няма да споделиш с останалите, че съм бил замесен.
Иска ми се да го смачкам. След всичко случило се той очаква да му сътруднича, сякаш му го дължа. Сякаш да му помогна е негово право. Стискам юмруци. Какво ли би ме накарал да кажа Танцьора?
- Нямате проблем - кимвам. - Не мога да съм ви полезен на домашния фронт, но пред никого дума няма да обеля, че татенцето на Чакала му е помагало.
Брадичката му се вирва.
- Не го наричай с това име. Мъжете от Дом Август са лъвове, а не изпохапани от бълхи мършояди.
- При все това редно беше да заложите на Мустанга-подхвърлям, като нарочно не я наричам по име.
- Не ми се бъркай за моето семейство, Дароу! - Той се втренчва отвисоко в мен. - Сега въпросът е колко искаш срещу своето мълчание. Аз не приемам подаръци. На никого не съм длъжен. Така че за теб ще се погрижат при едно условие.
- Да не се навъртам около дъщеря ви?
- Не - изсмива се той отсечено, с което ме изненадва. -Глупавите семейства се тревожат за кръвта. На мен не ми пука нито за чистотата, нито за семейството, нито за родословието. Това е суета. Само силата ме интересува. Какво може да стори човек на другите мъже и жени. И ти я притежаваш. Властност. Сила. - Август се навежда по-близо и в зениците му виждам как умира Ео. - Аз имам врагове. Те са силни. И многобройни.
- Белона.
- И други. Но да, Император Тиберий ау Белона има повече от петдесет племеннички и племенници. Децата му са девет. Онзи Голиат Карн, най-големият. Касий - любимецът му. Семето му е силно. Моето е... слабо. Имах син, който струваше колкото всичките синове на Тиберий заедно. Но Карн го уби. -АрхиГубернаторът се умълчава. - Сега имам две племеннички. Племенник. Син. Дъщеря. И това е всичко. Затова събирам чираци. Условието ми е следното. Ще ти дам каквото поискаш срещу мълчанието си. Ще ти купя Розови, Обсидианови, Сиви, Зелени. Ще спонсорирам кандидатстването ти в Академията, където ще се научиш да летиш с корабите, завоювали планетите. Ще ти осигуря средства и условия за протекция. Ще те представя на Суверена. Всичко това ще направя срещу твоето мълчание, ако станеш един от моите улани, адютант, член на домакинството ми.
Той ме моли да предам своето име. Да отхвърля семейството си заради неговото. Моето семейство - Андромед - е фалшиво, създадено за заблуда, ала все пак нещо в мен боли.
Предусещах го. Но не зная какво да кажа.
- Някой от войниците на вашия син може да подметне нещо за това, че сте били замесен, милорд.
Той изсумтява.
- Повече ме притесняват твоите лейтенанти.
Засмивам се.
- Малцина от моята армия знаят истината. А тези, които я знаят, няма да обелят и дума.
- Какво голямо доверие!
- Аз съм техен АрхиПрим - изразявам го простичко.
- Сериозно? - пита той подигравателно, сякаш не разбирам нещо основно като гравитацията. - Момче, другарствата се разпадат още щом се качим на оная совалка. Някои от приятелите ти ще бъдат отвлечени при Лунните господари. Други ще отидат при Губернаторите на Газовите гиганти. Неколцина дори ще отлетят на Луната. Ще си спомнят за теб като за легенда от младостта им, но само толкова. И тази легенда няма да подхранва лоялността им. И аз съм бил на мястото ти. През моята година спечелих, но лоялността не се намира в тези коридори. Така стоят нещата.
- Така са стояли преди - заявявам сурово и го изненадвам. Ала вярвам в онова, което казвам. - Аз съм нещо различно. Аз освобождавах поробените и позволявах на сломените да се съвземат. Дадох им нещо, което вие, по-старите поколения, не разбирате.
Той се подсмива и ме дразни.
- Точно това е проблемът на младежта, Дароу. Забравяте, че всяко поколение преди вас си е мислело същото.
- Но за моето поколение това е истина. - Въпреки неговата увереност аз съм прав. Той греши. Аз съм искрата, която ще подпали световете. Аз съм чукът, който пропуква веригите.
- Това училище не е животът - декламира ми той. - Не е животът. Тук ти си крал. В живота крале няма. Има много, -които искат да са крале. Но ние, Безподобните, ги смачкваме. Мнозина преди теб са печелили тази игра. И тези мнозина сега са се издигнали над това училище. Така че не си въобразявай, че като завършиш, ще си крал и ще имаш верни поданици -няма да стане. Ще съм ти нужен аз. Имаш нужда от основа, от поддръжник, за да ти помогне да се издигнеш. За теб не може да има по-добър от мен!
Не своето семейство ще предам, а своите хора. Училището беше едно, но да застана под крилото на дракона... Да го оставя да ме прегърне, да седя сред лукс, докато близките ми се потят, умират, гладуват и изгарят... Това е достатъчно да изтръгне сърцето ми.