И двете му златни деца ни гледат, а също и Касий и баща му, след като са се прегърнали. Бликват сълзи за Юлиан. Иска ми се да бях при своето семейство, а не тук. Иска ми се да усещам ръката на Кийран на рамото си, ръката на Лиана в своята, докато гледаме как мама нарежда вечерята пред нас. Това е семейството. Обич. Тези хора ги е грижа само за славата, победата и за семейната гордост, ала нищичко не разбират от обич. Нищичко не знаят за семейството. Тези семейства са фалшиви, те са само отбори. Отбори, които си играят игрички на гордост. АрхиГубернаторът дори още не е поздравил децата си. Този гадняр повече го вълнува разговорът с мен.
- Странно - казвам.
- Странно? - пита той мрачно.
- Странно как една-единствена дума може да промени всичко в живота ти.
- Нищо странно няма. Стоманата е сила. Парите са сила. Но най-много от всичко във всички светове думите са сила.
Вглеждам се в него. Думите са оръжие, по-силно, отколкото подозира. А песните - още по-велико. Думите пробуждат разума. Мелодията пробужда сърцето. Аз идвам от хора - певци и танцьори. Няма нужда той да ми обяснява за силата на думите. Но въпреки това се усмихвам.
- Какъв е отговорът ти? Да или не? Няма да те питам пак.
Поглеждам десетките Безподобни белязани, очакващи да
поговорят с мен - несъмнено за да ми предложат протекция или чиракуване. Старият Лорн ау Аркос е там. Разпознавам го дори и без маската му на Подборник. Рицарят на Гнева. Човекът, изпратил ми моя Пегас и пръстена на Танцьора. Мъж с безупречна чест и водач на третия най-могъщ Дом на Марс. Мъж, от когото мога да се уча.
- Ще се издигнеш ли с мен?
Поглеждам вратната вена на АрхиГубернатора. Пулсът му е силен. Представям си Заглъхващата погребална мелодия, когато Ео издъхна. Но когато аз го обеся, той няма да получи нашата песен. Животът му няма да отеква, просто ще спре.
- Мисля, милорд, че това би ми предоставило някои интересни възможности. - Поглеждам го в очите с надеждата, че ще обърка яростта в тях с възбуда.
- Знаеш думите? - пита ме той.
Кимвам.
- Тогава трябва да ги произнесеш. Тук. Сега. За да станат всички свидетели, че съм спечелил най-добрия от школата.
Озъбвам се в усмивка и се самоубеждавам, че това е правилният път. С него аз ще се издигна. Ще уча в Академията. Ще се науча да командвам флотилии. Ще победя. Ще се превърна в остър меч. Ще дам душата си. Ще се гмурна в ада с надеждата един ден да се издигна до свободата. Ще се жертвам. И ще създам своята легенда, и ще я разпространя сред народите по всички светове, докато стана готов да поведа армии, които ще разрушат робските окови, защото аз не съм просто агент на Синовете на Арес. Аз не съм просто тактик или средство в кроежите на Арес. Аз съм надеждата на моите хора. На всички хора в окови.
Затова коленича пред него, какъвто е обичаят им. И, по техния обичай, той полага ръце върху главата ми. Думите изпълзяват от устата ми и ехото им дращи слуха ми като счупени стъкла.
- Ще се отрека от баща си. Ще изоставя името си. Ще стана твой меч. Нерон ау Август, смисълът на живота ми е твоята слава.
Внезапната прокламация кара наблюдателите да ахнат. Някои ругаят непристойността и наглостта на Август. Няма ли той чувство за приличие? Моят господар целува темето ми и прошепва техните думи, а аз се мъча с всички сили да обуздая яростта, превърнала ме в по-остър от Червен и по-твърд от Златен.
- Дароу, улан на Дом Август! Стани, чакат те задължения, които да изпълниш. Стани, чакат те почести, които да приемеш. Стани за слава, за власт, за завоюване и господство над по-низшите човеци. Стани, сине мой. Стани.