Всичко е толкова чудато, че ме кара да ахна.
Мъже и жени летят. Те блестят в Злато и Сребро. Това са единствените цветове, които виждам в небето. Техните гравиботуши ги носят насам-натам като богове - технологията е толкова по-изящна от тромавите гравиботуши, които нашите пазачи носят в мините. Млад мъж се издига покрай моя прозорец - кожата му лъщи, косата му се ветрее зад него, докато носи две бутилки вино към близък градински шпил; пиян е и лашкането му из въздуха ми напомня за един път, когато видях как въздушната система в пържилника на някакво сондьорче се повреди - то се задъхваше и се мъчеше да си поеме кислород, и умря в гърчове, сякаш танцуваше. Този Златен се хили като глупак и се завърта весело. Четири момичета, на възраст най-много колкото мен, хвърчат подире му и ведро го преследват, държат се лекомислено и се кикотят. Впитите им рокли все едно са направени от течност и капят около младежките им закръглености. На вид са горе-долу на моята възраст, но изглеждат толкова глупави, да му се не види!
Не разбирам.
Зад тях из въздуха прелитат кораби по осветени от фарове булеварди. Малки корабчета - бързокрили, както ги нарича Танцьорът, съпровождат въздушните яхти с най-сложни конструкции. На земята виждам мъже и жени да вървят по широки булеварди. Има автомобили, лампи с цветово означение по по-ниските етажи - Жълто, Синьо, Оранжево, Зелено, Розово, стотина нюанса на десетина цвята, оформящи йерархия, толкова сложна, толкова чужда, че идеята направо ми се струва нечовешка. Сградите, между които се вият пътищата, са огромни - някои са стъклени, други - каменни. Но много от тях ми напомнят онези, които съм виждал по холото - сградите на римляните, този път издигнати за богове, а не за хора.
Отвъд града, който се простира почти чак докъдето ми стига погледът, червената пуста повърхност на Марс е нашарена с белези - зелена трева и млади гори. Чудноват прозрачен купол покрива града. Той блещука като някаква вълшебна преграда. Небето горе е синьо, покрито със звезди. Тераформирането е завършено.
Това е бъдещето. Това не трябваше да съществува още поколения наред.
Моят живот е лъжа.
Толкова много пъти Октавия ау Лун ни е казвала - на нас, клана Ликос, - че сме първопроходци на Марс, че сме храбреците, които се жертват заради човечеството, че скоро нашите мъки ще свършат. Скоро по-меките Цветове ще дойдат при нас, след като Марс стане обитаем. Но те вече са дошли. Земята е дошла на Марс, а нас, първопроходците, са ни оставили долу да се трудим робски и да страдаме, за да създадем и поддържаме основата на тази... тази империя. Ние сме, както винаги е твърдяла Ео, робите на Обществото. Танцьор сяда в едно кресло зад мен и изчаква дар словото ми да се върне. Той произнася една дума и прозорците потъмняват. Все още виждам града, но слънцето вече не ме заслепява. До нас тантурестият инструмент, наречен пиано, нашепва печална мелодия.
Казваха ни, че сме единствената надежда на човека-промълвявам тихо. - Че Земята е пренаселена, че всички болки, всички саможертви са заради човечеството. Саможертвата с добро. Покорността е най-висшата добродетел...
Смеещият се Златен е стигнал близката кула; той се предава пред момичетата и пред целувките им. Скоро те ще пият виното си и ще се развличат.
Танцьорът ми обяснява как стоят нещата:
- Земята не е пренаселена, Дароу. Преди седемстотин години те са заселили своя спътник - Луната. Тъй като земното притегляне и атмосферата много затрудняват изстрелването на космически кораби, Луната става космодрумът на Земята, от който тя колонизира спътниците и планетите от Слънчевата система.
- Седемстотин години? - Хлъцвам аз и внезапно се чувствам пълен глупак.
- На Луната производителността и редът стават главна грижа. В космоса всеки бял дроб трябва да има свое предназначение. Затова постепенно били учредени първите Цветове и Червените били изпратени на Марс да добиват гориво за човечеството. Миньорските колонии били създадени там, тъй като на Марс концентрацията на хелий-3, който се използва за тераформиране на останалите светове и спътници, е най-висока.
Поне това не беше лъжа.
- А те тераформирани ли са вече? Другите спътници и светове?!
- Малките спътници - да. Повечето планети. Газовите гиганти - очевидно не. - Той пак сяда в креслото. - В ранните етапи на Колонизацията богаташите от Луната започнали да разбират, че Земята просто източва техните печалби. Дори и след като Луната колонизирала Слънчевата система, те плащали данъци и били собственост на корпорации и държави на Земята, ала същите тези субекти не можели да налагат насила своята собственост върху тях. И Луната въстанала - Златните и тяхното общество срещу държавите на Земята. Земята воювала срещу тях и загубила. Това било Завладяването. Икономиката превърнала Луната в единствена сила и пристанище на Слънчевата система. А Обществото започнало да се променя към това, което представлява днес - империя, построена на гърба на Червените.