- Защото едно въстание сега ще бъде потушено за броени дни - обясни Танцьорът. - Трябва да поемем по друг път. Една нация не може да бъде съкрушена отвън, докато не се разруши отвътре. Ние сме съкрушители на нацията, а не терористи.
Когато Танцьорът ми обясни какво ми предстои да извърша, аз се разсмях. Не зная дали ще мога. Аз съм една прашинка. По повърхността на Марс се разпростират хиляда града. Флотилии от грамадни метални чудовища се реят между планетите, на борда им има оръжия, които могат да разрушат мантията на спътник. На далечната Луна се издигат сгради, над десет километра високи - там Консулът суверен, Октавия ау Лун, управлява заедно с нейните Императори и Претори. Властелинът на Пепелта, създал света от пепелта на Рея, е неин фаворит. Тя властва над дванайсетте Олимпийски рицари, легиони от Безподобни белязани, а Обсидианите са безбройни като звездите. И тези Обсидиани са само елитът. Сивите войници дебнат из градовете и осигуряват Реда, осигуряват покорство на йерархията. Белите раздават своето правосъдие и налагат своята философия. Розовите доставят наслада и служат в домовете на висше-Цветните. Сребърните броят и манипулират валутата и логистиката. Жълтите изучават медицина и науки. Зелените разработват технологии. Сините пилотират сред звездите. Медните управляват бюрокрацията. Всеки Цвят има своето предназначение. Всеки Цвят крепи Златните.
Холото ми показва Цветове, които не знаех, че съществуват. Показва ми мода - нелепа и изкусителна. Съществуват биомодификации и телесни импланти - жени с толкова гладка и лъскава кожа, с толкова кръгли гърди и толкова лъскави коси, че изглеждат като същества от различен вид, не от този на Ео и всички жени, които съм познавал. Мъжете са уродливо мускулести и високи. Ръцете и гърдите им се издуват от изкуствена сила и те се перчат с мускулите си като момичета, които се фукат с новите си играчки.
Аз съм Ламбда Пъклолаз от Ликос, но какво ли е то в сравнение с всичко това?
- Хармъни дойде. Време е да тръгваме - обажда се Танцьорът от вратата.
- Искам да се бия! - Казвам му, докато се спускаме с грави-асансьора надолу заедно с Хармъни. Пипнали са ми Сиглите и сега те са по-яркочервени, като на висшеЧервените. Облечен съм със свободното облекло на висше-червен и нося комплект инструменти за почистване на улици. Косата ми е боядисана, имам лещи на очите - всичко това, за да изглеждам в по-ярък нюанс на червеното. По-малко мръсен.
- Не искам тази мисия. Още по-зле - не мога да я изпълня. Кой ли би могъл?
- Каза, че си готов да извършиш всичко, което е нужно -припомня ми Танцьорът.
- Но това... - Мисията, която той ми е възложил, е пълна лудост, ала не заради това се страхувам. Боя се, че ще се превърна в нещо, което Ео не би разпознала. Ще се превърна в демон от приказките за Октомврийска нощ. - Дайте ми пържачка или бомба. Нека друг да го свърши.
- Ние те извадихме навън заради това - въздъхва Хармъни. - И само заради това. То е най-великата цел на Арес от рождението на Синовете насам.
- Колко други сте извели навън? Колко други са се опитвали да извършат това, за което молите мен?
! Хармъни поглежда Танцьора. Той не казва нищо и тя нетърпеливо отговаря от негово име.
Деветдесет и седем са се провалили при Извайването... доколкото знаем.
-Кърваво проклятие! - изругавам. - И какво се е случило с тях?
-Умряха - отвръща тя ласкаво. - Или помолиха за смъртта си.
Може би Нарол трябваше да ме остави да си вися - опитвам да се засмея.
-Дароу? Ела тук. Ела. - Танцьорът ме сграбчва за рамото и ме дръпва вътре. - Други може и да са се провалили. Но с теб ще е различно, Дароу. И в костите си го усещам.
Краката ми се разтреперват, когато за пръв път поглеждам нощното небе и сградите, извисяващи се около мен. Получавам световъртеж. Струва ми се, че падам, че планетата се е отклонила от орбитата си. Всичко е прекалено открито - толкова, че градът сякаш ще пропадне в небето. Поглеждам стъпалата си, поглеждам улицата и се опитвам да си представя, че се намирам в тунелните пътища, водещи от общините към Мегдана.
Улиците на Йорктон, на града, нощем са странно място. Луминесцентни кълба от светлина обграждат тротоарите и улиците. Холовидеоклипове текат като потоци от течност по части от булеварда в този хай-тек сектор на града и затова, повечето хора се носят по подвижните пътеки или се возят с обществения транспорт, свели глави надолу като дръжки на бастуни. Ярките светлини превръщат нощта почти в ден. Виждам още повече Цветове. Този сектор на града е чист. Екипи от Червени хигиенисти лъскат улиците. Платната им и пешеходните пътеки се простират в идеален ред.