С бледочервена лента е отбелязано къде трябва да вървим ние - тясна лента сред широката улица. Нашата пътека не е подвижна като на другите. Една Медна жена върви по своя по-широка пътека; където и да стъпи, се включват нейните любими програми, освен когато крачи до Златен - в този случач всички холоекрани замлъкват. Но повечето Златни не вървят пеша - на тях им се позволява да ползват гравиботуши и карети, както и на всеки Меден, Обсидианов, Сив или Сребърен, който притежава съответното разрешително, въпреки че лицензираните ботуши са ужасно калпави.
На земята пред мен изниква реклама за крем за пришки. Жена със странно стройни пропорции се измъква от червена дантелена роба. Напълно гола, тя намазва с крем едно място по тялото си, където на никоя жена преди това не е излизала пришка. Изчервявам се и отмествам поглед, отвратен, защото досега съм виждал гола една-единствена жена.
- Ще трябва да забравиш свенливостта си - съветва ме Хармъни. - Тя те бележи по-явно и от Цвета ти.
- Отвратително е! - възкликвам.
- Това е реклама, миличък - измърква снизходително Хармъни и двамата с Танцьора се подхилват.
Една възрастна Златна се издига нагоре, по-стара е от всички хора, които съм виждал. Когато минава, свеждаме глави.
- На Червените тук горе трябва да се плаща - обяснява Танцьорът, когато оставаме сами. - Не много. Но те получават пари, както и достатъчно облаги, че да изпаднат в зависимост. Каквото спечелят, харчат за стоки, които им се внушава, че са им необходими.
- Същото е и с всички плямпала - изсъсква Хармъни.
- Значи те не са роби - казвам.
- А, роби са - възразява Хармъни. - Поробени от това, че смучат от циците на онези копелета.
Танцьорът се мъчи да не изостава и затова забавям крачка, докато той говори. Хармъни изсумтява раздразнено.
Златните структурират всичко така, че да улеснят собствения си живот. Те поръчват зрелищни продукции, които да занимават и умиротворяват масите. Раздават парични суми и стипендии на седмия ден от всеки пореден Земен месец, за да държат поколенията в зависимост. Създават стоки, за да ни покажат подобие на свобода. Ако насилието е спортът на Златните , то манипулацията е тяхната форма на изкуството.
Навлизаме в един квартал на низше-Цветни, където няма обозначени алеи. Витрините на магазините са обрамчени с електронни Зелени панделки. Някои магазини пробутват един месец алтернативна реалност, концентриран в едночасов период, на цената на една седмична заплата. Двама дребни мъже с шарещи зелени очи и плешиви глави с метални шипове по тях, татуирани с подвижни дигитални кодове, ми предлагат екскурзия до някакво място, наречено Осгилиат. Други магазини предлагат банкови услуги, биомодификации или елементарни продукти за лична хигиена. Крещят неща, които не разбирам, говорят с числа и съкращения. Никога не съм виждал подобна суматоха.
Бордеите, обрамчени с Розова лента, ме карат да се изчервя, също както и жените и мъжете във витрините. Всеки си има цена, изписана с присветващи цифри и игриво окачена на конец - цифрата е променлива, според търсенето. Едно ячко момиче ми подвиква. Гласът му е сладък и дрезгав едновременно. Освен мъже и жени има и машини, покрити с растяща плът. Предлага ги по-евтина фирма и техните оператори ме придумват настоятелно, докато Танцьорът ми разяснява идеята за парите. В Ликос ние търгувахме само чрез размяна на стоки, пиячка, горелки и услуги.
Някои квартали на града са запазени за висшите Цветове. Достъпът до тези райони е със значки. Не мога просто да вляза пеша или с превозно средство в Златен или Меден квартал. Но един Меден винаги може да броди из Червен квартал, да посещава редовно някой бар или бардак. Никога обратното, дори и в лудешкия и свободнодостъпен за всички Базар - разюздано място, където кипи търговия, кънти шум и въздухът е напоен с миризмите на тела, храна и автомобилни газове.
Навлизаме навътре в Базара. В забутаните улички тук се чувствам повече в безопасност, отколкото по откритите булеварди в хай тек секторите. Още не ми допадат обширните пространства и се плаша, като виждам звездите горе над мен. В Базара е по-тъмно, въпреки че лампите все така сияят, а хората все така се блъскат. Сградите като че се бутат, за да се сместят. Стотици балкони оформят изпъкнали ивици нависоко над уличките. Горе се кръстосват пътеки и навсякъде около нас, по разни съоръжения, мигат лампички. Надигат се миризми, подобни на осезаем шум. Тук е по-влажно, мръсно е. Виждам и по-малко патрулиращи Тенекета. Танцьора казва, че в Базара има места, където дори и Обсидиан не бива да влиза.