- А. Танцьор - въздъхва той, без да вдига поглед от кубчето. Чух те, че идваш, познах те по тътрещата се крачка -Присвива очи, взрян в играчката в ръцете си. - И Хармъни. от вратата те подуших, мила моя. Ужасна бомба, впрочем, другия път, като ти трябва истинска, потайна майсторска изработка, потърси Мики, става ли?
-Мик- казва Танцьорът и се настанява на масата със създанията от сънищата. Забелязвам, че Хармъни се позамаяна от дима. Аз съм свикнал да дишам и по-големи гадости.
-Виж сега, Хармъни, прелестна обич моя - измърква Мики. - Още ли не си зарязала тоя сакатия? Може би ще дойдеш в моето семейство, а? Да? Да си сложиш чифт криле? Остри нокти на ръцете? Опашка? Рога? С рога ще си страхотна гледка! Особено увита в моите копринени чаршафи.
- Извай си душа и може и да ти се отвори парашутът -подсмихва се Хармъни.
- Ех, ако за да се сдобиеш с душа, трябва да си Червен, ще пропусна.
- Тогава дай по същество.
- Колко си рязка, мила моя. Разговорите трябва да се смятат за форма на изкуството или да се провеждат като великолепна вечеря. Всяко блюдо - с времето си. - Пръстите му прелитат над кубчето. Той нарежда страните според електронната им честота, ала действа малко бавно и не успява да ги нареди, преди да са се изменили. Все още не е вдигнал очи.
- Имаме предложение за теб, Мики - намесва се нетърпеливо Танцьорът и поглежда надолу към кубчето.
Усмивката на Мики е продължителна и крива. Не вдига поглед. Танцьорът повтаря думите си.
- Направо към основното блюдо, а, сакат? Ами предлагай тогава.
Танцьорът избива кубчето от ръцете на Мики. Масата замлъква. Главорезите зад нас настръхват, а музиката продължава да дъни. Сърцето ми бие равномерно и оглеждам пържачката на бедрото на най-близкия главорез. Мики бавно вдига очи и разпръсва напрежението с една крива усмивка.
- Каква е работата, приятелю?
Танцьорът кимва на Хармъни и тя пъхва в ръцете на Мики някаква кутийка.
- Подарък? Нямаше нужда! - Мики разглежда кутийката. - Евтиния. Какъв безвкусен цвят, Червен. - После я отваря и хлъцва от ужас. Отскача от масата и затръшва капака. –Тъпи, смотани копелета! Какво е това?!
- Знаеш какво представляват.
Мики се навежда напред и гласът му преминава в самотно съскане.
- Донесли сте ги тук? Да не сте се побъркали? - Мики поглежда последователите си - те са се вторачили в кутийката и се чудят какво ли така е извадило от равновесие повелителя им.
- Дали сме се побъркали? Кърваво проклятие, ние сме маниаци, бе! - Танцьорът се усмихва. - И тези неща трябва да се присадят. Скоро.
- Да се присадят? - разсмива се Мики.
- На него - посочва ме Танцьорът.
- Къш! - Кресва Мики на своя антураж. - Къш, превзето ухилени мерзавци подлизурковци! На вас говоря... на вас, изроди! Вън! - Когато антуражът му припряно побягва, той отваря кутийката и изсипва съдържанието й на масата. Две златни крила, Сиглите на Златен, издрънчават върху нея.
Танцьорът сяда.
- Искам да превърнеш нашето момче, тук, в Златен.
11.ИЗВАЯНИЯТ
-Вие сте луди!
- Благодаря - усмихва се Хармъни.
- Грешка на езика, предполагам - моля, повтори какво каза! -обръща се Мики към Танцьора.
- Арес ще ти плати толкова пари, колкото не си виждал, ако ги прикрепиш успешно към моя млад приятел тук.
- Невъзможно! - заявява Мики. Той ме поглежда и за пръв път ме измерва с очи. Не се впечатлява, въпреки ръста ми. Не го обвинявам. Някога се мислех за красавеца на клановете. Силен. Мускулест. Тук горе съм бледен и жилав, млад и нашарен с белези. Той се изплюва върху масата. - Невъзможно!
Хармъни свива рамене.
- Правено е преди.
- От кого, питам? - Той извръща глава. - Не. Не можете да ме примамите.
- От някой, който има талант - дразни го Хармъни.
- Невъзможно. - Мики се навежда още повече напред; по слабото му лице няма нито една пора. - Да ви трябва речник?
Мога да ви инсталирам в мозъка, ако има нужда. Невъзможно е. Има ДНК, която трябва да съвпада между него и крилата, извлечена от мозъка. Вие знаехте ли, че те имат подкожни означения върху черепа? Много ясно, че не знаете - чипове с данни, прикрепени към предния дял на мозъчната им кора, доказателство за принадлежност към тяхната каста? Освен това, съществуват и синаптични връзки, молекулярни свръзки, приспособления за проследяване, Съветът за качествен контрол. После - травмата и асоциативните разсъждения. Да кажем, че направим тялото му съвършено - все пак остава един проблем: не можем да го направим по-умен. Не можеш от мишка да направиш лъв.