Лежа в леглото, докато Мики ме подлага на тестове. Кара ме да местя топчета от контейнер в други контейнери, отбелязани с цветове. С това се занимавам, както ми се струва, цял живот.
- Формираме синапси, мили мой.
Тества ме с игрословици и се опитва да ме накара да чета, но аз не мога да чета.
- Това ще ти се наложи да го научиш за Института - кикоти се той.
Жестоко е да се будя от сънищата си. В тях Ео ме утешава, но когато се събудя, тя е само бегъл спомен. Безсилен, лежа в импровизираното болнично отделение на Мики. До леглото ми бръмчи йонен убиец на микроби. Всичко е бяло, ала въпреки това чувам как дъни музиката в клуба му. Неговите момичета ми сменят пелените и ми изпразват торбичките с пикня. Една девойка, която никога не продумва, ме къпе по три пъти на ден. Ръцете й са гъвкави, лицето й бе кротко и тъжно, когато я видях за пръв път да седи с Мики на течната му маса. Извитите навън криле на гърба й са превързани с тъмночервена панделка. Тя никога не ме поглежда в очите.
Мики продължава да ме кара да развивам синаптични връзки, докато той оправя белезите ми от неврохирургията. Постоянно се смее, усмихва се, докосва продължително челото ми и ме нарича „мили мой“. Чувствам се като едно от неговите момичета, един от ангелите, които е изваял за собствено удоволствие.
- Но не бива да се задоволяваме само с мозъка - казва той. - Има още много работа по това твое тяло на Ръждавел, ако искаме да те докараме до железен Златен.
- А това значи...
- Праотците на Златните - наричат ги железните Златни. Били са корави мъжаги. Възправяли се, стройни и свирепи, на палубите на бойните си крайцери, докато попилявали армиите и републиканските флотилии на Земята. Какви творения са били само! - Погледът му се зарейва нейде далече. - За създаването им било нужно да се сменят няколко поколения в евгениката и биологичното човъркане. Насилствен дарвинизъм.
Той се умълчава и като че в него се натрупва гняв.
- Казват, че Ваятелите никога няма да изкопират красотата на Златния човек. Съветът за качествен контрол ни се надсмива. Лично аз не искам да те правя човек. Човеците са толкова крехки! Човеците се чупят. Човеците умират. Не, аз винаги съм мечтал да създам бог. - Той се усмихва дяволито, докато нахвърля някакви скици на дигитален бележник. Завърта го и ми показва убиеца, в който ще се превърна. - Защо тогава да не те извая като бога на войната?
Изстъргват белезите по гърба ми с лазер, а след това в суровата плът засяват култури от собствената ми кожа, отгледани в епруветки; после я облъчват, за да подпомогнат образуването на мускулни връзки. Тя расте бързо върху тялото ми, като някакво живо същество, отделно от мен. Сърби ме демонично. Мики заменя кожата по гърба ми и по ръцете ми, където Ео превързваше изгарянията ми. Това, казва той, няма да е истинската ми кожа. Това е само хомогенен базов слой.
- Скелетът ти е слаб, защото гравитацията на Марс е 0,3 от земната, птиченце мое нежно. Освен това в диетата ти присъства недостиг на калций. Златният стандарт за плътността на костите е да са пет пъти по-здрави от плътността на естествено образуваните кости на Земята. Затова ще се наложи да направим скелета ти шест пъти по-силен - ако искаш да се задържиш в Института, трябва да си от желязо! Ще падне веселба! За мен, не за теб.
Мики отново ме вае. Агонията нито може да се опише, нито да се проумее. Използва виброскалпел, за да разреже по средата плътта по цялото протежение на бедрото ми. Разтваря мускулите и кожата ми с щипци, за да оголи костите на краката ми. После обелва пластове кост с костобелачка и нанася нови пластове по неговата рецепта за подобрени кости.
- Някой трябва да слага точките над Господните д-та.
На следващия ден той отваря ръцете ми. После обработва и ребрата ми, гръбнака, раменете, ходилата, таза и лицето ми. Освен това променя и издръжливостта на сухожилията ми на опън и вкарва биокултури, за да увеличи плътността на мускулната ми тъкан. Милосърдно не ме оставя да се събудя след тази последна операция седмици наред. Когато най-сетне се будя, виждам около себе си неговите момичета, които ми присаждат нови култури от плът и разтриват мускулите ми с палците си. Чудя се какво ли ще се случи с тях, след като приключат с мен. После пак заспивам.
Спя в тръбовидна машина, в която специална синя светлина кръстосва по тялото ми, за да втвърди формулата на калция под плътта ми. Бавно и постепенно кожата ми започва да заздравява. Аз съм завивка от плът, скърпена от различни парчета. Започват да ме тъпчат със синтетичен протеин, креатин и хормон на растежа, за да подпомогнат развитието на мускулите и регенерацията на сухожилията. Тялото ми нощем трепери и сърби, докато се потя през нови, по-ситни пори. Не мога да ползвам болкоуспокояващи, достатъчно ефикасни да парализират агонията, защото изменените нерви трябва да се научат да функционират заедно с новите тъкани и изменения ми мозък.