Евей ме целува по върха на темето, а после се стрелва нанякъде и ме оставя сам да гледам холото в отражението на огледалото. Не забелязах кога е пъхнала перо от крилете си в джоба на гърдите ми.
Омръзна ми да гледам холо. Вече знам тяхната история И исеки ден научавам по още нещо. Но ми омръзна да стоя на закрито, омръзна ми да слушам как музиката дъни в клуба на Мики и да усещам миризмата на ментовите листа, които той пуши. Омръзна ми да гледам момичетата, които той довежда в семейството си, само за да ги продаде, когато някой предложи на търг достатъчно висока сума. Омръзна ми да гледам как всички живи очи се превръщат в празни орбити. Тук не е Ликос. Няма любов, няма семейство или доверие. Това място е извратено.
- Момчето ми, изглеждаш като капитан на флотилия от Кораби -факли! - възкликва Мики от вратата. Той се вмъква вътре, мирише на горелките си. Дългите му източени пръсти изваждат перото на Евей от предния ми джоб и го прокарват нагоре-надолу по кокалчетата им. После потупва с перото всяка от златните ми Сигли. - Крилете са ми любими. Не са ли и на теб? Те изразяват най-извисените стремежи на човечеството.
Мики застава зад мен, докато седя, вперил очи в огледалото. Ръцете му се отпускат на раменете ми и той заговаря надолу, над главата ми, облегнал брадичка върху нея, все едно съм негова собственост. Личи си, че точно това си мисли. Лявата ми ръка докосва Сиглата на десницата ми и се задържа там.
- Казах ти, че беше великолепен. Сега ти е време да полетиш.
- Ти даваш криле на момичетата, ала не им позволяваш да полетят. Нали? - питам.
- Тях е невъзможно да ги накараш да полетят. Те са по-елементарни създания от теб. А не мога да си позволя да купя лиценз за гравиботуши. Затова те танцуват за мен. Техните кости не са кухи като на птиченцата, нали разбираш - обяснява ми Мики. - Имаше една, която създадох куха - Навия. Ама знаеш ли какво стана? Не полетя. Не притежаваше необходимите физически качества. Но ти, ти ще полетиш, нали, великолепно мое момче?
Гледам го, ала нищо не казвам. Усмивка прорязва устнит му, защото го нервирам. Винаги съм го нервирал.
- Страх те е от мен - отбелязвам.
Той се разсмива.
- Нима? Охо! Страхувам ли се сега, момчето ми?
- Да. Ти си свикнал да знаеш кое какво е. Мислиш като всички тях - кимвам към отражението на холото. - Нещата са издялани от камък. Нещата са добре подредени. Червените -на дъното, всички останали - покачени на гърба ни. Сега ме гледаш и разбираш, че на нас не ни харесва там долу, кърваво проклятие! Червеното се надига, Мики.
- Ех, още колко път ти предстои...
Посягам и го хващам за китките; не може да помръдне. Той се взира в отражението ми в огледалото и се мъчи да се изтръгне от хватката ми. Няма по-силно нещо от хватката на Пъклолаз. Усмихвам се в огледалото, взирам се със златните си очи в неговите виолетови. Той мирише на страх. Първичен ужас. Като мишка, притисната в ъгъла от лъв.
- Дръж се мило с Евей, Мики. Не я карай да танцува. Осигури й луксозен живот или ще се върна и ще ти откъсна ръцете.
13. ЗЛИНИ
Матео е тънък, висок Розов с издължени крайници и слабо, красиво лице. Той е роб. Или е бил роб, предназначен за плътски удоволствия. Ала въпреки това има походка на господар на водите. Пристъпва красиво. Махва с ръка с грациозен маниер. Има слабост към носенето на ръкавици и е способен да подуши и най-малката прашинка мръсотия. Поддържането на тялото е било житейското му предназначение... И затова не му се струва странно, докато ми помага да приложа препарат убиец на космените фоликули по ръцете, краката, торса и интимните части. Но на мен ми е странно. Когато приключваме, и двамата ругаем - аз, защото ме щипе, а той, защото го халосах по рамото. Само с един удар, без да искам, го изкълчих. Още не си знам силата. А те правят Розовите крехки. Ако той е розата, то аз съм тръните.
- Съвсем без косми си, като малко детенце, необуздано бебе такова - въздъхва Матео пристойно, доколкото подобно нещо може да се изрече пристойно. - Точно според изискванията на най-новата мода от Луна. Сега, като ти поизваем малко веждите - их, веждите ти приличат на гъсеници гъбоядки – и като подложим на унищожение и космите ти в носа, преобразуване на кутикулите, избелване на зъбите - това гладко новичко чене, което, ще ме прощаваш, ама е жълто като горчица, изпъстрена с глухарчета... Кажи ми, някога мил ли си новите си зъби? Отстраняване на черните точки, което ще е като сондаж за хелий-3, коригиране на тена и инжекции с мелатонин, ще цъфнеш като майска роза, досущ като истински.