Выбрать главу

Изсумтявам - всичко това ми звучи като пълни глупости.

- Вече изглеждам като Златен.

- Изглеждаш като Бронзов! Злато менте! Някой копелдак от низко потекло, който изглежда по-скоро в цвят каки, отколкото Златен! Трябва да бъдеш съвършен!

- Кърваво проклятие! Странна птица си ти, Матео.

Той ме плясва.

- Внимавай какви ги дрънкаш! Един Златен по-скоро би умрял, отколкото да употребява този жаргон от мините, който току ти се приплъзва в речта! Казва се „Кръвогадно проклятие“ или „кръвогадост“ и „шлака“ вместо „издънка“. Всеки път, щом произнесеш „кървав“ или „кърваво проклятие“, ще ти разбивам не плювалника, а устата. А ако произнесеш „издънка“ или „плювалник“, ще те изритвам в скротума - към който отлично познавам пътя; същото ще правя и ако не се отървеш от този ужасен акцент. Кръвогадост, говориш така, сякаш си роден в кофа за боклук!

Той се намръщва и слага ръце на стройните си хълбоци.

- А после ще трябва да те научим на обноски. И на култура - култура, драги ми господине.

- Обноски си имам.

- В името на създателя, как само ще те накараме да се отречеш от този провинциален диалект, както и от ругатните!

Докато изрежда по списък недостатъците ми, той ме боцка с пръст.

Що не пробваш и ти да се понаучиш на някакви обноски, дупедавецо! - изръмжавам.

Гой смъква едната от ръкавиците ми, зашлевява с нея през лицето, грабва някаква бутилка и я притиска до гърлото ми. Разсмивам се.

-Ще трябва скоро да си възвърнеш рефлексите на Пъклолаз, за да се оправяш с това тромаво ново тяло.

Оглеждам бутилката.

Ще ме ръчкаш до смърт ли?

- Това е полиенов меч, драги ми господине. Иначе казано бръснач. Както е мек като перушина, с един органичен импулс става по-твърд от диамант! Това е единственият предмет, способен да проникне през пулсЩит! Както е камшик, само за миг се превръща в съвършен меч! Това е оръжието на един джентълмен. Златен. За всеки друг Цвят носенето му означава смърт.

- Това е бутилка, тъпако!

Той ме ръгва в гърлото и аз се задавям.

- Тъкмо обноските ти ме принудиха да извадя бръснача си и да те предизвикам, и поради това ненавременно да сложа край на твоя безсрамен живот! В онзи коптор, който ти наричаш дом, може и да си налагал с юмруци, за да защитиш честта си. Тогава си бил буболечка! Мравка! Един Ауреат се бие с хладно оръжие при най-дребната провокация! Те притежават чест, за която ти нищичко не знаеш! Твоята чест е била лична - тяхната е лична, семейна и планетарна! Това е всичко.

Залогът за техните битки е по-висок и те не прощават, когато се стигне до кръвопролитие! А най-малко от всички - Безподобните белязани! Обноски, драги ми господине! Обноските ще те защитават, докато можеш сам да се защитиш от моята бутилка от шампоан.

- Матео... - Казвам, докато си разтривам гърлото.

- Да? - въздъхва той.

- Какво е шампоан?

Бих предпочел още една обработка във ваятелското ателие на Мики пред опекунството на Матео. Мики поне се боеше от мен. Матео постоянно ме обижда и ми се присмива, което хич нямаше да ме притеснява, ако можех да я ударя тая хърба -обаче ако го ударя, знам, че има опасност да го прекърша. Ала въпреки че ме обсипва с обиди, той не ми е неприятен. Напомня ми на Лоран - също тъй остроумен и енергичен е, само че в добавка към това е мрънкало като чичо Нарол. И двамата ми липсват.

На другата сутрин Танцьорът се опитва да ми смени името.

- Ти ще бъдеш синът на относително неизвестно семейство от далечните астероидни групи. Скоро семейството ще загине при катастрофа с кораб. Ти ще си единственият оцелял и единствен наследник на техните дългове и нисък статус. Името му - твоето име - ще бъде Кай ау Андромед.

- Шлякай я ти тая работа - заявявам. - Или ще съм Дароу, или нищо!

Той се почесва по главата.

- Дароу е... странно име.

- Вече ме накара да се откажа от косата, дадена ми от моя баща, от очите, оставени ми от майка ми, от Цвета, с който съм роден; затова ще запазя името, с което са ме дарили, а ти си способен да го приспособиш.

- Повече ми харесваше, когато не се държеше като Златен - мърмори Танцьорът.

- Сега, най-същественото да се държиш на масата като Ауреат, е да се храниш бавно - обяснява Матео, докато седим заедно на маса в апартамента на покрива, където Танцьорът за пръв път ми показа света. - Ще попаднеш на многобройни трималхионови пирове. При такива случаи се поднасят седем блюда - предястие, супа, риба, месо, салата, десерт и напитки.