Той посочва малък поднос, отрупан със сребърни прибори, и обяснява разнообразните методи за хранене с всеки един от тях.
После ми казва:
- Ако почувстваш нужда да уринираш или да изхвърлиш изпражнения по време на хранене, сдържаш се. От един Ауреат се очаква да контролира телесните си функции.
- Значи на тия лигльовци, Златочелите, им е забранено да серат? Чудя се, като го правят, злато ли излиза?
Матео ме зашлевява по бузата с ръкавицата си.
- Ако толкова нямаш търпение пак да видиш червено, развържи си езика в тяхно присъствие, драги ми господине, и те с радост ще ти припомнят цвета на кръвта на всеки човек. Обноски и контрол! Ти не притежаваш нито едното, нито другото. - Той поклаща глава. - А сега кажи ми, за какво се употребява тази вилица?
Ще ми се да му отговоря, че се употребява за човъркане в задника му, обаче въздъхвам и давам правилния отговор.
- За риба, но само ако костите все още са в чинията.
- А колко от тази риба трябва да изядеш?
- Цялата - предполагам аз.
- Не! - Провиква се той. - Ти изобщо слушаше ли ме? -Ръчичките му скубят косата му, той си поема дълбоко въздух. -Трябва ли да ти напомням? Съществуват Бронзита, съществуват Златни, съществуват и Феички.
Той ме оставя да довърша останалото.
- Феичките не умеят да се самоконтролират - спомням си на глас. - Те се възползват от всички наслади на властта, обаче хич не се назорват да са достойни за тях. Раждат се и преследват удоволствията. Супер?
- „Отлично“, а не супер. А какво се очаква от един Златен? От един Безподобен белязан?
- Съвършенство.
- Което означава?
Говоря с хладен тон и имитирам произношението на Златните:
- Това означава контрол, драги ми господине. Самоконтрол. Позволено ми е да се отдавам на пороци, стига никога да не им позволявам да узурпират контрола. Ако съществува ключ към разбирането на Ауреатите, той се намира в разбирането за контрола във всичките му форми. Изяждам рибата и оставям двайсет процента, за да покажа, че превъзходният й вкус не е надделял над моята непоколебимост, нито пък е поробил вкусовите ми брадавици.
- Значи в края на краищата си слушал.
На следващия ден Танцьорът ме намира, докато упражнявам Ауреатското си произношение пред холоогледалото в апартамента. Виждам пред себе си триизмерно изображение на главата ми. Зъбите се движат странно и закачат езика ми, докато се опитвам да търкалям думите из устата си. Все още свиквам с тялото си, дори и месеци след последната от операциите. Зъбите ми са по-едри, отколкото първоначално си мислех. Това, че Златочелите приказват, все едно златни лопати са забити в кървавите им проклети пърделници, хич не ми помага. Затова ми е по-лесно да говоря като Златен, понеже виждам, че съм такъв. Наглото държание ми се отдава по-лесно.
- Смекчи си „р“-то - съветва ме Танцьорът. Той седи и слуша внимателно, докато чета от един дейтапад. - Преструвай се, че пред всяко „р“ има по едно „х“. - Горелката му ми напомня за дома и се сещам как изглеждаше Архи-Губернатор Август в Ликос. Спомням си неговата ведрост. Търпеливото му снизхождение. Самодоволната му усмивка. - Удължавай „л“-то.
- Само това ли знаеш? - произнасям срещу огледалото.
-Идеално! - похвалва ме Танцьорът и се разтреперва на майтап. Пляска се по коляното със здравата си ръка.
-Кърваво проклятие! Скоро ще почна и да сънувам като златочел! - Възкликвам отвратен.
-Не бива да казваш „Кърваво проклятие“. Вместо това употребявай „Кръвогадост“ или „Кръвогадно проклятие“.
Поглеждам го на кръв.
- Ако се видех по улиците, щях да се намразя. Щеше да ми се прище да грабна един Секач и да се разпоря от драйфалника до пърделника, а после да изгоря останките! Ео би повърнала само като ме погледне!
- Млад си още - смее се Танцьорът. - Боже, понякога забравям колко си млад! - Той вади плоско шише от ботуша си и удря яка глътка, а после ми го подхвърля.
Засмивам се.
- Последния път, като пих, чичо Нарол ме упои. - Пийвам. - Може да си забравил как е в мините. Не съм млад.
Танцьорът се намръщва.
- Не исках да те обидя, Дароу. Просто ти разбираш какво трябва да направиш. Разбираш и защо. Но въпреки това губиш перспектива и се самоосъждаш. Точно сега сигурно ти призлява, като се гледаш като Златен. Нал' тъй?
- Баш тъй. - Удрям яка глътка от шишето.