- Но ти само играеш роля, Дароу. - Той мръдва пръста си и от надянатия на него пръстен изскача закривено острие. Рефлексите ми са се възстановили и са достатъчно бързи - бих могъл да го забия в гърлото му, ако мислех, че ме застрашава, но аз го оставям да стовари острието със замах напреки на показалеца ми. Шурва кръв. Червена кръв. - За всеки случай, ако имаш нужда от напомняне какво си всъщност.
- Ухае като у дома - казвам аз, докато смуча пръста си. -Мама правеше кръвна супа от пъклените пепелянки. Хич не беше лоша, да си кажа правичката.
- Топиш в нея ленен хляб и поръсваш цвят от бамя отгоре
- Ти пък откъде знаеш? - питам.
- Мама готвеше същата - смее се Танцьорът. - Ядяхме я н Танцовия празник или преди Лавровия празник, когато обявяваха победителя. Вечно тия издънки Гама!
- Наздраве за Гама! - смея се аз и удрям още една глътка,
Танцьорът ме наблюдава. По някое време усмивката слиз от лицето му, а погледът му става хладен.
- Матео утре ще те учи да танцуваш.
- Мислех, че ти ще я вършиш тази работа - казвам.
Той тропва със сакатия си крак.
- Доста време мина, откакто съм танцувал. Най-добрият танцьор в Ойкос. Движех се като течение в дълбок тунел! Всичките ни най-добри танцьори бяха Пъклолази. Няколко години бях най-добрият, да знаеш.
- Досетих се.
- Така ли стана?
Посочвам белезите му.
- Само Пъклолаз може да е хапан толкова пъти без сондьорчета наоколо, които да ти помагат да извадиш пепелянките. И мен са ме хапали. Поне от това изкярих по-голямо сърце.
Танцьорът кимва и погледът му се зарейва някъде далече.
- Паднах в тяхно гнездо, докато поправях едно съединение на ноктоСондата. Бяха нагоре в един от каналите и не ги видях. От опасните бяха.
Разбирам за какво намеква.
- Били са бебета - казвам.
Той пак кимва.
- Те имат по-малко отрова. Много по-малко от родителите са, затова нямаха намерение да се заровят в мен и да снесат яйцата си. Като хапеха обаче, влагаха цялата си злост! За щастие носехме с нас противоотрова. Изтъргувахме я от едни Гами. -В Ликос нямахме противоотрова.
Танцьориът се навежда към мен.
- Ние ще те подхвърлим в гнездо с бебета- пепелянки, да,помни го. Приемните изпити са след три месеца. Аз ще те обучавам наред с уроците, които вземаш сега от Матео. Ако не престанеш да се самоосъждаш, ако продължаваш да мразиш маската си, ще се провалиш на изпита или, още по-лошо- ще го вземеш, а после ще се издадеш и ще те разкрият, ще те изритат от Института. И всичко ще се прецака.
Помръдвам се на мястото си. Този път в мен се буди друг стра- не че ще се превърна в нещо, което Ео не би разпознала-а по-първичен страх, смъртен страх от враговете ми. Какви същества са те? Вече чувам техните подигравки, виждам тяхното презрение.
- И да ме разкрият, няма значение. - Плясвам Танцьора по коляното. - Те вече ми взеха каквото могат. Тъкмо затова съм оръжие, което можете да използвате.
- Не си прав! - тросва се Танцьорът. - Ти си ни от полза, ти си нещо повече от оръжие. Когато жена ти умря, тя не просто ти даде повод за вендета. Тя ти даде своята мечта. Ти си неният пазител. Създателят й. Затова недей да бълваш гняв и омраза. Ти не се бориш срещу тях, каквото и да разправя Хармъни. Ти се бориш за мечтата на Ео, за своето семейство, което още е живо, за твоите хора.
- Това ли е мнението на Арес? Искам да кажа, твоето?
-Аз не съм Арес - повтаря Танцьора. Не му вярвам. Виждал съм как го гледат хората му, как дори Хармъни му оказва почит. - Вгледай се в себе си, Дароу, и ще разбереш, че ти си добър човек, на когото ще му се наложи да върши злини.
По ръцете ми няма белези и ги чувствам странно, когато стисвам юмруци, докато кокалчетата ми добият онзи познат нюанс на бялото.
- Виждаш ли, ето това не проумявам. Щом съм добър човек, тогава защо да искам да върша злини?
14.АНДРОМЕД
Матео не може да ме научи да танцувам. Той ми показва как изглежда всяка от петте форми на танц на Ауреатите и с това приключваме. В танците на Златните се набляга на партньора повече, отколкото в танците, на които ме е учил чичо ми, но движенията са подобни. Изпълнявам и петте с умение, далеч превъзхождащо неговото. За да се изфукам, си превързвам очите и изпълнявам отново последователно всеки танц без музика, по памет. Чичо Нарол ме научи да танцувам и след безброй нощи, в които си запълвах времето единствено с песни и танци, аз съм майстор в запаметяването на движенията на моето тяло, дори и когато е ново. То умее неща, които старото ми тяло не умееше. Мускулните влакна се свиват другояче, сухожилията се разтягат повече, нервите се задействат по-бързо. Чувствам сладко парене в мускулите, докато плавно изпълнявам движенията.