Един танц - „Полемид“ - ми навява носталгия. Матео ме кара да държа палка, докато пристъпвам със завъртания, а ръката ми с палката е изпъната, все едно се бия с бръснач. Дори и докато тялото ми се движи, чувам ехо от миналото.
Чувствам вибрациите на мината, мириса на моя клан. Виждал съм този танц и преди и го изпълнявам по-добре от всички останали. Това е танц, за който тялото ми е създадено – той толкова много прилича на незаконния Жътварски танц.
Когато приключвам, Матео е сърдит.
-Това някаква игра ли е? - Озъбва ми се.
- Какво искаш да кажеш?
Той ме поглежда гневно и потропва с крак.
-Никога ли не си бил извън мините?
- Знаеш отговора.
-Никога ли не си се бил с меч или щит?
-Да, бил съм се. Освен това бях капитан на звездни край-игри и вечерях с Претори. - Смея се и питам какво има.
-Това не е игра, Дароу.
-Да съм казал, че е? - Объркан съм. С какво го предизвиках така? Правя грешката да се засмея, за да поразсея напрежението.
-Смееш се? Момче, ти си се забъркал не с какво да е, а с Обществото! И се смееш? Те не са някаква отвлечена идея. Те са смразяващата реалност. Ако разберат кой си, няма да те обесят. - Докато го казва, добива отнесено изражение, сякаш всичко му е до болка познато.
- Това го знам.
Той не обръща внимание на обаждането ми.
- Обсидианите ще те хванат и ще те дадат на Белите, а те ще те отведат в своите тъмни килии и ще те изтезават. Ще ти извадят очите и ще ти отрежат всичко, което те прави мъж. Разполагат и с по-изтънчени методи, но бас държа, че информацията няма да е единствената им цел - ако това искат, имат си химикали за него. Скоро след като им изпееш всичко, ще убият мен, Хармъни, Танцьора. И твоето семейство ще избият - с плътоБелачки, и ще стъпчат главите на племенниците и племенничките ти. Тези неща те не ги дават по холото. Такива са последствията, когато повелителите на планети са твои врагове. На планети, момче.
Усещам как мраз пролазва в костите ми. Знам тези неща. Защо той не престава да ме засипва с тях? Вече се боя - не искам да е така, но се боя. Задачата ми изцяло ме поглъща.
- Затова пак те питам - ти този ли си, който Танцьорът казва, че си?
Умълчавам се. Ех... Предполагах, че Синовете на Apeс си имат по-голямо доверие, че са единодушни. Тук има пукнатина, разделение. Матео е съюзник на Танцьора, ала не му е приятел. Нещо в моя танц го накара да се подвоуми. После разбирам. Той не е видял как Мики ме извайва. Приема всичко това на доверие - че някога съм бил Червен и колко трудно трябва да ми е. Нещо в танца ми го е накарало да мисли, че съм роден такъв. Нещо, свързано с онзи, последния танц, с танца, наречен „Полемид“.
- Аз съм Дароу, син на Дейл, Пъклолазът на Ламбда от Ликос. Никога не съм бил никой друг, Матео.
Той скръства ръце.
- Ако ме лъжеш...
- Не лъжа, нисше-Цветни.
По-късно същата вечер проучвам изпълнените от мен танци. „Полемид“ на гръцки означава „дете на войната“. Това е танцът, който тъй силно ми напомня за танците на чичо Нарол. Той е военният танц на Златните, на който те учат децата като малки, за да ги подготвят за движенията при бойни действия и използването на бръснача. Гледам холо на Златни, които водят битка, и сърцето ми отива в петите. Те се бият като лятна песен. Не като гръмотевичните, чудовищни Обсидиани, а като птички, гмуркащи се в свеж вятър. Бият се на двойки, извиват се, танцуват, убиват, разпарят поле, пълно с Обсидианови и Сиви, сякаш си играят със сърпове и всички тела, повалени от тях, са житни стебла, разпръскващи кръв вместо жълтеникава трева.
Затните им доспехи сияят. Бръсначите им проблясват.Те са хора и богове, и i аз възнамерявам да ги унищожа?
Цла нощ спя лошо в леглото си, застлано с копринени чаршафи. Дълго след като съм целунал хеманта на Ео заспивам и сънувам баща си и какво щеше да бъде, ако го бях познавал, как щях да възмъжавам, ако се бях научил да танцувам от него, а не от брат му, пияницата. Когато се будя, стискам алената лента в ръка. Държа я с такава нежност, с каквато стискам брачният си ширит. Всички тези неща, които ми напомнят за Ео.
Ала те не са достатъчни.
Страх ме е.
Танцьорът ме заварва, докато си ям сутрешната закуска.
-Ще се зарадваш да научиш, че нашите хакери две седмици си играха, докато проникнат в облака на Съвета за качествен контрол, за да сменят името Кай ау Андромед с Дароу и у Андромед.
- Много добре.
- Само това ли ще кажеш?! Ти знаеш ли колко много... Зарежи. - Той тръсва глава и се позасмива. - Дароу. Толкова е съмнително на Цвят ! Ще има вдигнати вежди.