Карат ме да хвърлям топки, после ме строяват до една стена и ми нареждат да спирам малки топки, които изстрелват към мен с циркулярна машина Моите ръце на Пъклолаз са по-бързи от тяхната машина и затова те докарват един Зелен техник да нагласи уреда така, че той почва да изстрелва същински ракети. Най-накрая една топка ме уцелва по челото и припадам за кратко. И това записват.
Следват проверки на очите, ушите, носа, устата и съм готов. След тестовете имам смътното усещане за далечност. Все едно са измерили тялото и мозъка ми, но не и самия мен. Не осъществих никакви лични взаимодействия освен онова с Касий. Всичко се провеждаше в много студена, много институционализирана атмосфера.
Влизам със залитане в съблекалните, съсипан и объркан. Още двама-трима се преобличат там, затова си вземам дрехите и се местя в един по-дискретен отсек на дългите редици пластмасови шкафчета. После чувам странно подсвиркване. Мелодията ми е позната. Тя е онази, която ехти в моите сънища. Онази, под чиито звуци умря Ео. Проследявам звуците и се натъквам на момиче, което се преоблича в ъгъла на съблекалнята. Стои с гръб към мен със стегнати мускули и облича ризата си. Вдигам шум. Тя изведнъж се обръща и за един неловък миг аз стоя там и се червя. На Златните не би трябвало да им пука от голотата. Но не мога да се сдържа. Красива е - сърцевидно лице, пухкави устни, очи, които ти се смеят. Смеят се така, както когато тя яздеше коня. Това е същото момиче, което ме нарече Феичка, докато яздех понито.
Едната й вежда се извива нагоре. Не зная какво да кажа, паникьосано се обръщам и се изнасям с най-бърза крачка от съблекалните.
Един Златен не би постъпил така. Но докато седя с Матео в совалката и тя ни откарва от Йорктон обратно у дома, в Тоутон, си спомням лицето на момичето. И то се изчерви.
Полетът е кратък, твърде кратък. Наблюдавам Марс през пода от дуростъкло. Въпреки че планетата е тераформирана, по нашия маршрут растителността е оскъдна. Повърхността на планетата е нашарена с ивици зеленина в долините и по екватора. Растителността прилича на зелени белези, врязани в издълбаното й от шарка лице. Правил съм виртуални екскурзии на планетата почти всеки ден, откакто получих златните очи.
Вода изпълва нейните кратери и създава величествени езеpa. А басейнът на Бореалис, прострял се по цялото северно олукълбо, прелива от прясна вода и гъмжи от странни морски форми на живот. Грамадни равнини, където вихрушки събират пепел от горния пласт на почвата и се втурват през обработваемите земи. Бури и лед властват на полюсите, където се обучават и живеят Обсидианите. Казват, че там времето е сурово и студено, въпреки че сега по голяма част от повърхността на Марс преобладава умереният климат.
На Марс има хиляда града, всеки се управлява от Губернатор, а над всички властва Архи-Губернаторът. Всеки град се намира в центъра на сто миньорски колонии. Губернаторите управляват тези колонии, а отделните МинМагистрати, като Подгин, управляват миньорите. Цитаделата на Архи-Губернатора се намира в Егия, във Валес Маринерис - най-големият каньон в Слънчевата система.
При толкова много мини и толкова много градове предполагам, че случайността е довела в дома ми Архи-Губернатора с неговия снимачен екип. Случайността и моето положение на Пьклолаз. Те искаха да ме превърнат в пример за назидание -за Ео се сетиха после. И тя нямаше да пропее, ако Архи-Губернатора го нямаше там. Иронията на живота никак не е очарователна.
- Какво ще е в Института, ако вляза? - питам Матео, докато се взирам през прозореца.
- Купища уроци, предполагам. Откъде да знам?
- Няма ли информация?
- Няма.
- Няма? - повтарям.
- Ами някаква сигурно се намира - признава Матео. -Завършват три вида хора: Безподобните белязани, Абсолвентите и Посрамените. Безподобните могат да се издигнат в Обществото; Абсолвентите - също, но техните перспективи са относително ограничени и те все още са длъжни да заслужат белезите си; а Посрамените ги пращат в далечни колонии като Плутон, където се живее тежко, за началници през първите години на тераформирането.
- Как се става Безподобен?
- Сигурно има някаква система за класиране, може би съревнование. Не знам. Но Златните са порода, която гради върху завоевания. Най-вероятно това ще е присъщо на твоята конкуренция.