Не е само от мисълта. Нервен съм. Осъзнавам го бавно, докато се оглеждам из вътрешността на совалката. Още шестима младежи седят мълчаливо. Единият, стройно момче с открит взор и хубава усмивка, улавя погледа ми. Той е от онези, които още се смеят на пеперудите.
- Юлиан - обявява пристойно и ме хваща под лакътя. Не можем да си предложим размяна на данни чрез дейтападите си - взеха ни ги, когато се качихме на совалката. И затова му предлагам мястото срещу себе си. - Дароу - много интересно име!
- Бил ли си някога в Егия? - питам Юлиан.
- То е ясно - усмихва се. Той е непрекъснато усмихнат. -Какво, искаш да кажеш, че ти не си? Странно. Мислех си, че познавам толкова много Златни, ала никой от тях не успя да мине на приемния изпит. Боя се, че ще попадна сред прекрасен нов свят от лица. Както и да е, завиждам ти за това, че никога не си бил в Егия. Странно място. Прекрасно, без съмнение, но там животът е забързан и евтин, така разправят.
- Не и за нас.
Той се позасмива.
- Сигурно не. Не и ако не си играеш на политика.
- Не си падам много по игрите. - Забелязвам реакцията му, затова намигам и прогонвам сериозността си със смях. -Не и ако няма залози, пич. Схващаш ли?
Схващам! Коя ти е любимата? Кървав шах? Гравкрос?
-А, и кървав шах става. Обаче призът е за псевдоВойна! -прошепвам, ухилен като Златен.
-Особено ако си фен на Нортаун - съгласява се той. Их... Нортаун. Не знам дали ще се разберем - потръпвам, после бодвам палец в гърдите си: - Йорктон.
-Йорктон! Не знам дали изобщо някога ще се разберем! - Смее се Юлиан.
И макар да се усмихвам, той не знае колко студена е душата ми - разговорът, сръчкванията, усмивките, всичко това са светски шаблони. Матео добре ме е подготвил, но на Юлиан му признавам, че не прилича на чудовище.
Би трябвало да е чудовище.
- Брат ми сигурно е пристигнал в Института. Той вече беше в Егия, в нашето семейно имение, и без съмнение е създавал проблеми! - Юлиан поклаща гордо глава. - Най-готиният човек, когото познавам. Той ще стане Прим, ти само гледай!
-Гордостта и радостта на баща ни - а това значи нещо, като се знае колко са членовете на семейството ми! - В гласа му няма и сянка от завист, само обич.
- Прим? - питам аз.
- А, това е на институтския жаргон - означава лидер на своя Дом.
Домовете. Знам за тях. Те са дванайсет и се базират свободно на основни личностни черти. Всеки носи името на един от боговете на римския пантеон. Училищните Домове са средство за работа в мрежа и обществени клубове извън училище. Справяй се добре - и те ще ти намерят могъщо семейство, на което да служиш. Семействата са истинските властници в Обществото. Те си имат собствени армии и флотилии и сътрудничат на силите на Суверена. Лоялността започва с тях. Към обитателите на собствената си планета не питаеш особена любов. Те са конкуренцията, ако не друго.
- Ей, ревльовци, приключихте ли с взаимните чекии?- Надсмива ни се едно хлапе от ъгъла на совалката. Толкова е безцветен, че е чак кафеникав, а не Златен. Устните му са тънки, а в лицето е като свиреп ястреб, току-що съзрял мишка Бронзи.
- Безпокоим ли те? - Сарказмът ми има остър привкус на любезност.
- Дали две кучета, които се опъват, ме безпокоят? Като че ли да. Ако вдигат шум.
Юлиан се надига.
- Извини се, псе!
- Ходи се шлякай - заявява малкият. За част от секундата Юлиан вади отнякъде бяла ръкавица. - С това ще ми бършеш гъза ли, пишколизец златен?
- Какво? Ти, малък варварин! - Възкликва Юлиан, шокиран. - Кой те е възпитавал?
- Вълците, след като на майка ти сливата ме изплю.
- Гадина такава!
Юлиан замеря с ръкавицата дребния. Гледам и си мисля, че това е върхът на комедията. Хлапето прилича на извадено направо от някоя реколта на Ликос - Бета може би. Наподобява ми един грозен, дребен, сприхав Лоран. Юлиан не знае какво да прави и затова отправя предизвикателство.
- Предизвикателство, драги ми господине!
- Дуел? Чак толкоз ли се обиди? - Изпръхтява грозното хлапе срещу издънката на благороднически род. - Добре тогава. Ще ти позакърпя семейната гордост след Посвещението, пишколизецо! - И той се изсеква в ръкавицата.
- Защо не сега, страхливецо? - Провиква се Юлиан. Деликатната му гръд е изпъчена, както сигурно го е учил баща му. Никой не бива да обижда семейството му!
- Ти тъпак ли си? Да виждаш наоколо бръсначи? Идиот. Разкарай се. Ще се дуелираме след Посвещението.