- Едно лайно от Гама плува тука - разправя Барлоу на клана Ламбда и се хили.
Може и да звучи дребнаво, но винаги е приятно да видиш как някой от Гама се прецаква. Заради Лавъра на тях им отпускат повече храна, повече горелки, от всичко по повече! А на нас ни остава да ги презираме. Но пък това и се очаква от нас, струва ми се. Питам се дали сега те ще ни презират.
Хайде стига толкова! Хващам хлапето за ръждивочервения пържилник от нанопластмаса и го дръпвам долу. Хлапе? Eгa ти майтапа. Той е по-малък от мен има-няма три години.
Уморен е до смърт, но когато вижда кървавочервения ми пържилник, се вкаменява, извръща очи от моите и така единствен забелязва изгорената ми ръка. Намигам му и той като че се насира в скафандъра. На всички ни се случва. Спомням си моята първа среща с Пъклолаз. Струваше ми се същински бог.
А сега е мъртъв.
Горе в транспортното депо - голяма сива пещера от бетон и метал - сваляме горнищата си и всмукваме чистия студен въздух на един свят далече, далече от разтопените свредла. Смрадта и потта, в които сме плувнали всички, бързо превръщат мястото в кенеф. В далечината трепкат светлини и ни предупреждават да не се доближаваме до линията на магнитния хоризонТрамвай от другата страна на депото.
Тръгваме към хоризонТрамвая в олюляваща се колона от ръждивочервени скафандри, без да се смесваме с Гамите. Половината - със знака Л на Ламбда, половината с бастуните на Гама, изписани в кървавочервено на гърбовете им. Двама алени Говорители. Двама кървавочервени Пъклолази.
Отряд Тенекета ни оглеждат, докато се тътрим покрай тях по изровения бетонен под. Сивите им дуроБрони са прости и износени, раздърпани като косите им. Обикновен нож биха спрели, но не и йонен, а пулсНож или бръснач биха ги срязали като хартия. Но такива сме виждали само по холоКутията. Сивите хич не си правят труда да показват перки. На хълбоците им висят тупалки. Знаят, че няма да се наложи да влязат в работа.
Покорството е най-висшата добродетел.
Капитанът на Сивите, Дан Грозния - мазно копеле, - ме замеря с камъче. Кожата му е почерняла от излагане на слънце, но косата му е сива, също като останалото от неговия Цвят. Рядка и провиснала, тя му пада в очите - две бучки лед, овъргаляни в пепелта. Сиглите на неговия Цвят - извит сив символ, подобен на четворка и няколко черти до него, са изписани на ръцете и китките му. Жесток и начумерен като всички Сиви.
Чух, че Дан Грозния го върнали от фронта в Евразия, където и да се намира това, след като осакатял и не искали да му купуват нова ръка. Сега той носи заместител стар модел. Това го притеснява и аз се постаравам да ме забележи как мятам един поглед към ръката му.
- Видях, че денят ти мина вълнуващо, миличък - гласът му е тежък и задушлив като въздуха в моя пържилник. - Вече си смелчага и герой, а, Дароу? Винаги съм вярвал, че от теб ще излезе смелчага и герой.
- Героят си ти - кимвам аз към ръката му.
- И се мислиш за голям умник, а?
- Най-обикновен Червен съм.
Той ми намига.
- Много здраве на твоето пиленце от мен. Тъкмо е узряла за праскане! - Той си облизва зъбите. - Дори и за Ръждавелка.
- Пиленца никога не съм виждал. - Само по холото.
- Хубава работа! - киска се той. - Чакай, къде тръгна? -пита, когато завивам. - Един поклон пред по-висшите от тебе няма да ти навреди, не мислиш ли? - Подсмихва се на другарчетата си. Без да ми пука от гаврите му, се врътвам и се покланям ниско. Чичо ми вижда това и обръща гръб, погнусен.
Оставяме Сивите зад нас. Кланям се и ми е все тая, обаче само да ми падне Дан Грозния, сигурно ще му прережа гърлото. То е все едно да кажа, че стига да ми скимне, ще офейкам на Венера с Кораб факла.
- Ей, Даго, Даго! - подвиква Лоран на Пъклолаза на Гама. Пичът е легенда - всички останали гмурци минават и заминават. Аз може и да го надмина. - Колко изкара?
Даго - бледа ивица стара кожа с мазна усмивка вместо лице, пали дълга горелка и издухва във въздуха облак.
- Не знам - отвръща той провлачено.
- Айде стига!
- Не ми пука. Грубите сметки никога не излизат, Ламбда.
- Да, бе, да, друг път! Колко е изкарал за седмицата? -провиква се Лоран, докато се товарим на трамвая. Всички палят горелки и отварят пиячка. Но до един са наострили уши.
- Девет хиляди осемстотин двайсет и едно кила — изфуква се един Гама. Щом го чувам, се облягам назад и се ухилвам. Чувам как по-младите Ламбди надават одобрителни викове. Дъртите бачкатори не реагират. Аз се чудя какво ли ще я прави Ео захарта този месец. Досега не сме заработвали захар, само сме я печелили на карти. И плодовете. Чувам, че за Лавър ти дават плодове. Сигурно ще раздаде всичко на гладуващи деца само за да докаже на Обществото, че техните награди не й трябват. А аз? Аз щях да изям плодовете и да си играя на политика на сит стомах. Тя обаче се пали по идеи, а аз не горя за нищо друго освен за нея.