-Посвещението? - пита ме най-сетне Юлиан какво мисля.
Мършавият хлапак се ухилва противно. Даже и зъбите му са сивкави.
- Това е последната проверка, идиот такъв! И най-голямата Шип от тази страна на пръстените след сливата на Октавия ау Лун.
-Откъде знаеш за него тогава? - питам.
Вътрешна информация - отвръща хлапето. - И не знам за него. Знам го, пикльо грамадански!
Той се казва Севро и неговата гледна точка ми допада.
Но приказките за Посвещението ме разтревожват. Толкова малко знам - осъзнавам, докато слушам разговора, започнат от Юлиан с последния пътник на нашата совалка. Говорят си за резултатите от изпитите. Има страховито несъответствие между техните ниски резултати и моя. Забелязвам, че Севро изсумтява, когато съобщават своите на глас. Как така са влезли кандидати с толкова нисък бал? Обзема ме гадно вътрешно предчувствие. А Севро колко е изкарал?
Стигаме във Валес Маринерис по тъмно. Той е грамадна ивица светлина, която пресича черната повърхност на Марс и стига докъдето ти очи видят. В центъра й, столицата на моята планета, се издига в нощта като градина от мечове от скъпоценен камък. По покривите блещукат нощни клубове, дансинги от кондензиран въздух. Момичета в оскъдни дрешки и безразсъдни момчета се издигат и пропадат, докато гравМиксерите си играят с физиката. Противошумови куполи разделят градските квартали. Пресичаме ги и чуваме цели светове от различни звуци.
Институтът се намира зад нощните квартали на Егия и е вграден във високите осем километра стени на Валес Маринерис. Стените се издигат като приливни вълни от зелен камък, сгушили цивилизацията сред флората. Самият Институт е изграден от бял камък - целият в колони и скулптури, съвсем римски.
Не съм идвал тук преди. Но съм виждал колоните. Виждал съм крайната цел на нашето пътешествие. Огорчението бликва в мен като жлъч, от гърлото към стомаха, щом се ceщам за неговото лице. Сещам се за думите му. За очите му и как оглеждаха те тълпата. Гледах по холото отново и отново как Архи-Губернаторът произнася речта си пред класите, превъзхождащи моята собствена. Скоро и сам ще я чуя от устат му. Скоро ще ме завладее яростта. Ще усетя как огънят жегва сърцето ми, когато отново го видя на живо.
Кацаме на площадката и ни извеждат на един открит мраморен площад с изглед към обширната долина. Нощният въздух е свеж. Егия се простира зад нас, а отпред се извисяват портите на Института. Стоя там заедно с над хиляда Златочели и всички те се оглеждат самонадеяно, както е присъщо на расата им. Мнозина се скупчват - приятели извън белите стени на училището. Не предполагах, че класовете им са толкова големи.
Висок Златен, обграден от двете страни с Обсидиани и свита от Златни съветници, се издига с чифт гравиботуши пред портата. Сърцето ми се смразява, щом разпознавам лицето му, чувам гласа му и съзирам блясъка на подобните му на кюлчета злато очи.
- Добре дошли, деца на Ауреатите - произнася Архи-Губернатор Нерон ау Август с глас, кадифен като кожата на Ео, свръхестествено гръмовен. - Предполагам, че разбирате сериозността на вашето присъствие тук. От хиляди градове на Марс, от всички Велики семейства вие сте малцината избраници. Вие сте върхът на човешката пирамида. Днес вие ще започнете своята кампания за присъединяването си към най-висшата каста на нашата раса. Вашите другари стоят също като вас в Институтите на Венера, на източното и западното полукълбо на Земята, на Луна, на Спътниците на Газовите гиганти, на Европа, на Астродианската гръцка група и на Астродианската троянска група, на Меркурий, на Калисто, на Сдружение Енцелад и Церера и на далечните първопроходци от Хилдас.
Сякаш само преди ден аз знаех, че съм първопроходец на Марс. Само преди ден аз страдах, за да може човечеството, отчаяно стремящо се да напусне умиращата Земя, да насели Червената планета. Ах, как ги биваше да лъжат моите управници!
Зад Август, сред звездите, се забелязва някакво движение, но не звездите се движат. Нито са астероиди или комети.Това са Пета и Шеста флотилия. Армадата на Марс. Дъхът секна в гърдите ми. Шеста флотилия е под командата на барата а на Касий, а по-малката Пета флотилия е под прекия контрол па Архи-Губернатора. Повечето кораби са собственост на Семейства, дължащи преданост или на Август, или на Белона.
Август ни показва защо ние - те - управляваме. Тръпки побиват плътта ми. Толкова съм малък! Един милиард тона дуросгомана и нанометал се реят в небесата, а аз никога не съм излизал от атмосферата на Марс. Те са като сребърни точици сред океан от мастило. А аз съм безкрайно по-малък! Но тези точици са способни да разрушат Марс. Те могат да унищожат спътник. Тези точици господстват над мастилото. Начело на всяка флотилия стои Император; Претор командва ескадроните в състава на тази флотилия. Какво бих могъл да постигна с тази власт...