Август произнася речта си високомерно. Преглъщам жлъчта, надигнала се в гърлото ми. Тъй като враговете ми бяха невъзможно далеч от мен, гневът ми някога бе студен и кротък. Сега той се разгаря в гърдите ми.
- Обществото се развива на три етапа: Дивачество, Възход, Упадък. Великите се издигат поради Дивачеството. Те управляват по време на Възхода. И падат от власт поради собствения си Упадък.
Той ни разказва как са били повалени персийците, римляните рухнали, защото родителите им забравили как техните родители са им отвоювали империя. Дърдори за отомананските династии, европейската изнеженост, китайския перфекцинализъм и американското самопрезрение и самокастрации Изрежда всички древни имена.
- Нашето Дивачество започна, когато столицата ни Луна въстана срещу тиранията на Земята и се освободи от оковит на Демокрацията, от Благородната лъжа - идеята, че всички хора са братя и са създадени равни.
„ Август плете свои собствени лъжи с този свой златен език. Разказва за страданията на Златните. Масите седнали на каруцата и зачакали великите да я затеглят, напомня той. Седели и подкарвали с камшици великите, докато повече не сме можели да понесем това.
Аз си спомням един друг бой с камшици.
- Хората не са равни - това всички го знаем. Съществуват посредствени. Съществуват единаци. Съществуват грозници. Съществуват красавци. Нямаше да е така, ако всички бяхме равни! Един Червен може да командва звезден кораб толкова, колкото Зелен - да служи като лекар!
Смехът по целия площад се засилва още повече, когато той ни призовава да отправим поглед към жалката Атина, родното място на чумата, наречена демокрация. Вижте как е паднала пред Спарта. Благородната лъжа е направила Атина слаба. Тя накарала гражданите й да се обърнат срещу най-добрия им генерал, Алкивиад, поради завист.
- Дори и държавите на Земята започнали да си завиждат една на друга. Съединените американски щати наложили тази идея за равенство насилствено. А когато нациите се обединили, американците с изненада установили, че тях не ги обичат! Масите завиждат! Каква прекрасна мечта би било всички хора да сме създадени равни! Ала не сме.
-Ние се борим точно срещу Благородната лъжа. Но, както и преди и както ви казвам сега, има и още едно зло, срещу което водим война. То е по-гибелно зло. То е подривно, бавно,плашещо зло. То не се разгаря като пожар. То е чума! И тази чума е упадъкът. Нашето общество премина от Дивачество и Възход. Но също както нашите духовни праотци, римляните, и нас може да ни сполети Упадък.
Той говори за Феичките.
-Вие сте каймакът на човечеството! Но вие сте били гледани. Държали са се с вас като с деца. Ако се бяхте родили в друг Цвят, сега щяхте да имате мазоли. Да имате белези. Да изпитвате болката.
Той се усмихва, сякаш познава болката. Мразя този човек!
-Вие си мислите, че познавате болката. Мислите си, че Обществото е неизбежна историческа сила. Мислите си, че е краят на историята. Но мнозина са смятали така преди. Многобройни управляващи класи са вярвали, че тяхната е последната, апогеят. Те са омеквали. Затлъстявали са. Забравяли са, че мазолите, раните, белезите, изпитанията пазят всички онези изискани клубове за удоволствия, които вие, младите момчета, толкова обичате да посещавате често, и всички онези фини коприни, диаманти и еднорози, които вие, момичетата, искате за подаръци за рождените си дни. Мнозина Ауреати не са извършили саможертва. Ето защо не носят това. - Той показва дълъг белег на дясната си буза. Октавия ау Лун има същия белег. - Белегът на Благородник. Ние не се раждаме господари на Слънчевата система. Ние сме й господари, защото ние, Безподобните белязани, железните Златни, сами сме го постигнали!
Той докосва белега на бузата си. Да бях по-близо, щях да му направя още един. Децата около мен всмукват дивотиите на тоя като кислород.
- Точно сега Цветовете, които копаят в недрата на тази планета, са по-калени от вас. Те се раждат с мазоли. Раждат се покрити с белези и с омраза в душата. Корави са като наностомана. За щастие са и много глупави. Например Персефона, за която несъмнено сте чули, не е нищо повече от едно смотано девойче, което си мислеше, че си струва да те обесят, за да изпееш една песен.
Прогризвам кървава рана в бузата си. Кожата ми трепери от чувството, което стремително се разлива по цялото ми тяло, щом разбирам, че и жена ми е включена в речта на това копеле.