- Девойчето дори не знаеше, че видеозаписът ще бъде излъчен. Ала именно нейната готовност да понася изпитания й даде сила. Разбирате ли, мъчениците са като пчелите. Единствената им сила идва със смъртта. Колко от вас биха жертвали себе си не за да убият, а просто за да наранят своя враг? Нито един, обзалагам се!
Усещам в устата си вкуса на кръв. ПръстеНожът, даден ми от Танцьора, е у мен. Но дишам дълбоко и потискам яростта. Аз не съм мъченик. Не съм отмъщение. Аз съм мечтата на Ео. При все това, като не правя нищо, докато нейният убиец злорадства, се чувствам предател.
- Когато му дойде времето, вие ще получите своите Белези от моя меч! - заключава Август. - Но първо трябва да ги заслужите.
17.НАБОРЪТ
-Син на Линус и Лексус ау Андромед, и двамата от Дом Аполон. Бихте ли предпочели да се отбележите като желаещ преференциалност за Дом Аполон? - Пита ме един досаден администратор Ауреат.
Златочелите са верни най-първо на Цвета, после на семейството, след това на планетата и накрая на Дома. Повечето Домове са доминирани от едно-две могъщи семейства. На Марс всички са под влияние на Семейство Август, Семейство Белона и Семейство Аркос.
- Не - отговарям.
Той бърника из дейтапада си.
- Много добре. Как според вас сте се представили на изпита по Тарикатство? Това е изпитът по екстраполация - доизяснява.
- Мисля, че резултатите ми говорят сами за себе си.
- Вие не внимавахте, Дароу. Ще отбележа това срещу вас. Искам вие да поговорите за резултатите си.
- Мисля, че направо кръвогадно се изпиках върху вашия изпит, сър.
- Ех... - усмихва се той. - Така си е! Така си е! Дом Минерва - по ум май ви подхожда... Може би Плутон - понаперереност. Аполон - заради гордостта. Да... Хмм... Е, имам една задача за вас. Моля, изпълнете я, като вложите най-добрите си умения. Събеседванията ще започнат, когато приключите.
Задачата е бърза и е под формата на игра с потапяне в обстановката. На върха на един хълм е поставен бокал, който трябва да достигна. По пътя ми има много препятствия. Преоодолявам ги възможно най-рационално и се мъча да прикрия гнева си, когато един малък елф ми отмъква ключа, който съм спечелил. Но на всяка крачка от пътя ме дебне някоя проклета пречка, някакво главоболие. И винаги са непредвидени. Вечно е нещо извън обсега на екстраполацията. Най-накрая стигам до бокала, обаче чак след като съм убил един досаден магьосник и съм поробил жестоко расата на елфите с помощта на вълшебната пръчка на споменатия магьосник. Можех да оставя елфите на мира. Обаче ме ядосаха.
Скоро интервюиращите започват да идват на промеждутъци. Разбирам, че се наричат Проктори. Всеки от тях е Безподобен белязан. Избрани са от Архи- Губернатора, за да преподават и да представят студентите от Дома вътре в Института.
Прокторите са внушителни. Има един грамаден Белязан мъж с коса като лъвска грива и изображение на мълния на яката - знакът на Юпитер, - достопочтена жена с мили златни очи и находчив мъж, на чиято яка са изобразени стъпала с криле. Той ме кара да играя с него на някаква игра - изпъва двете си ръце с дланите нагоре, а аз поставям върху тях своите с дланите надолу. Той се опитва да плесне ръцете ми, ала никога не успява. Тръгва си, след като плесва с ръце от радост.
Друга странна среща - с един красив мъж с навита на масури коса, който ме интервюира. Яката му е белязана с лък. Той ме пита доколко съм привлекателен, според мен, недоволен, когато не уцелвам преценката му – моята е малко по-скромна. При все това ми се струва, че съм му сим-тичен, защото ме пита какъв искам да стана някой ден.
-Император на флотилия - отвръщам.
- С флотилия би могъл да постигнеш велики неща. Но какъв възвишен стремеж - въздъхва той, като подчертава всяка дума с котешко мъркане. - Може би твърде възвишен за твоето семейство. Вероятно ако имаше благодетел с по-добър семеен произход... Да, тогава може би. - Той поглежда своя дейтапад. - Ала надали, заради произхода ти. Хмм... Успех ти желая!
Седя сам около час или повече, докато един начумерен мъж не идва при мен. Злочестото му лице е прищипано като секира, ио има Белега, а на хълбока му виси дръжка на бръснач. Името му е Фичнър. Устата му е пълна с дъвка. Униформата, с която е облечен, е в черно и златно и почти прикрива щръкналото отпред шкембенце въпреки лекия мирис на метаболизатори. Като много от другите, и той носи отличителни знаци за личността си. Двуглав златен вълк украсява яката му, а маншетът му е белязан със странна ръка.
- На мен дават бесните кучета - изръмжава мъжът. - Дават ми убийците на нашата раса, преливащи от пикня, напалм и оцет. - Той подушва въздуха. - Вониш като лайнар.