Нищо не казвам. Фичнър се обляга на вратата и я поглежда навъсено, сякаш тя го е обидила някак. После пак се обръща към мен, като души непристойно.
- Проблемът е, че ние, от Дом Марс, вечно прегаряме. Отначало хлапаците властват в Института. После откриват, че напалмът гори само... - Той щраква с пръсти. Нямам отговор. Той въздъхва и се пльосва в едно кресло. След като ме гледа известно време, става и ми стоварва юмрук в лицето. - Ако и ти ме удариш, ще те отпратят вкъщи, Феичке.
Изритвам го в пищяла.
Той се отдалечава с куцукане и се хили като пияния чичо Нарол.
Не ме отпращат вкъщи. Вместо това ме отвеждат заедно с други стотина в обширна зала с Плаващи кресла и голяма стена, над която се извисява решетъчна конструкция от слонова кост. Конструкцията оформя на стената шахматна дъска, десет реда водоравно и десет - отвесно. С асансьор ме изкачват до средния ред, на около сто и петдесет метра от земята. Изкачват и останалите деветдесет и девет ученици, докато изпълнят всички кутийки. Това е каймакът, най-добрите ученици. Поглеждам навън от моята кутийка и се втренчвам над мен. От кутийката над главата ми висят момичешки крака. Пред моята кутийка се появяват цифри и букви- моите данни. Предполага се, че съм много безразсъден и имам висши характеристики на единак като интуиция, вярност и - най-забележимата - гняв.
Публиката се състои от дванайсет групи. Всяка група се е скупчила в Плаващите си кресла под вертикални златни знамена. Виждам стрелец с лък, мълния, сова, двуглав вълк, преобърната надолу корона и тризъбец, редом с други. Всяка група е придружавана от един от Прокторите. Само техните лица не са покрити. Останалите носят церемониални маски - без отличителни черти, златни, леко наподобяващи животните на свояДом. Де да знаех, че ще се случи така! Можеше да донеса ядрено оръжие. Тези са Подборниците, мъжете и жените с най-висок престиж. Претори, Императори, Трибуни, Съдии и Губернатори седят там и ме гледат, опитвайки се да подберат нови ученици за своите Домове, да открият млади мъже и жени, които да подложат на изпит и да им предложат чиракуване. С една бомба бих могъл да унищожа най-добрите и най-умните от тяхната Златна власт. Може би безразсъдството говори в мен.
Подборът започва, когато едно великанско Ауреат момче е избрано първо от Дома на светкавицата. Дом Юпитер. После избират още момичета и момчета с неестествена красота и сила. Мога само да предположа, че освен това са и гении. Идва ред на петия избор. Интервюиращият с бебешкото лице и крилатите стъпала долита при мен на златни ботуши. С него долитат и неколцина Подборници от Дом Меркурий. Те тихо преговарят помежду си, преди да ми зададат въпроси.
- Кои са родителите ти? Какви са постиженията на тяхното семейство?
Разказвам им за скромното си фалшиво семейство. Един от тях явно има високо мнение за мой отдавна починал роднина. Ала, въпреки възраженията на Проктора, предпочитат пред мен друг ученик от семейство, притежаващо деветдесет мини, заселници на един от южните континенти на Марс.
Прокторът на Меркурий изругава и ме стрелва с бърза усмивчица.
- Дано си на разположение за следващия рунд - подхвърля.
След това избират крехко момиче с присмехулна усмивка.
Почти не успявам да следя, а понякога е трудно да се види кого още са избрали. Подредени сме по странен начин. При десетия избор Прокторът, набелязал ме по време на събеседванията, литва към мен. Сред Подборниците са възникнали разногласия. Имам двама пламенни застъпници - едната е висока колкото Август, но косата й се спуска по гърба, сплетена на три златни плитки. А вторият е по-плещест и не много висок. Стар е - личи си по белезите и бръчките на яките му ръце. Ръце с пръстена печат на Олимпийски рицар. Веднага го разпознавам, макар и да не виждам лицето му. Лорн ау Аркос. Рицарят на гнева, третият най-важен човек на Марс, избрал да служи като страж на сплотеността на Обществото, вместо да се стреми към корони в политиката. Когато той ме посочва, Фичнър се ухилва.
Избран съм десети. Десети от хиляда.
18. СЪУЧЕНИЦИ
Усещам как стомахът ме свива, докато влизам заедно с бъбрещата тълпа в трапезарията. Тя е страшно помпозна - бели мраморни подове, колони, холонебе с изображения на птици в полет по залез. Институтът не е онова, което очаквах. Според Август тия малки богчета ще видят зор с учебната програма. Потискам напиращия в мен смях и изсумтявам. Нека тая пасмина прекара една година в мината!
Масите са дванайсет, всяка с по сто места. Имената ни се реят във въздуха над столовете, изписани със златни букви. Моето виси вдясно от челото на една маса. Почетно място. Пръв Подбор. Вдясно от името ми плава една-единствена чертичка. Вляво - „-1 “. Първият, спечелил пет чертички, става Прим на Дома. Всяка чертичка се присъжда за заслуга. Очевидно високият ми изпитен резултат е бил първата заслуга.