- Прекрасно, касапът повежда в надпреварата за Прим -произнася един познат глас. Момичето от изпита. Прочитам името й. Антония ау Север. Жестока красавица е - високи скули, самодоволна усмивка, презрение в погледа. Косата й е мека, гъста и златна като докосната от Мидас. Родена е да я научат как да мрази. До името й се рее изписано „-5“. Вторият й-близък резултат до моя на масата. Касий, момчето, с което запознах на изпита, е седнало диагонално от мен. До широката му усмивка блещука „-6“. Той приглажда назад къдриците си с пръсти.
Право срещу мен седи друго момче; до името му плават „ I “ и една златна чертичка. Докато Касий се е отпуснал, другото момче, Приам, се е изпънало като струна. Лицето му е Небесно. Очите - будни. Косата - фризирана. Висок е колкото Касий, но по е широкоплещест. Надали съм виждал по-съвършено Човешко същество. Същинска статуя, кърваво проклятие да го стигне дано. Не е бил включен в Подбора, както откривам. Той е от така наречените Премиери - те не могат да бъдат подбирани. Родителите му са избрали неговия Дом. После откривам защо. Скандалната му майка, знаменоска на Дом Белона, е собственичка на двата спътника на нашата планета.
- Съдбата ни събира пак - изкисква ми се Касий. - И Антония. Любов моя! Изглежда, бащите ни са се наговорили да ни настанят един до друг.
Антония отвръща с презрителна усмивка.
- Напомни ми да му пратя едно „благодаря“.
- Тони! Няма нужда да се държиш гадно! - Той размахва пръст. - А сега ми метни една усмивка като добра кукличка.
Тя му показва кръст с пръсти.
- По-скоро бих те метнала през прозореца, Каси.
- Ррр! - Касий й праща въздушна целувка. Тя се прави, че не я забелязва. - Е, Приам, ние с теб май ще трябва да играем полекичка с тия глупаци, а?
- А, на мен ми изглеждат свестни типове - отвръща превзето Приам. - Струва ми се, че като група ще се справим много добре.
Говорят си на висшеЖаргон.
- Ако ония утайки от Подбора не ни дръпнат към дъното, мой човек! - Той посочва края на масата и започва да им лепи прякори. - Шибаната мутра, по очевидни причини. Клоуна, заради тая идиотска бухнала коса. Бурена, щото, ами щото е хърба. Ей! Ти... Ти си Паламидата, щото носът ти е крин, същински бодил! А... оная ситната там, до юнака, дето мяза на Бронзи, тя е Чакълчето.
- Мисля, че доста ще те изненадат - заявява Приам в защита на далечния край на масата. - Може да не са толкова високи и атлетични, нито дори толкова интелигентни като теб и мен, ако интелигентността наистина може да бъде измерена с онзи тест, но надали ще е милостиня да кажа, че те ще са гръбнакът на нашата група. Солта на земята, ако щеш. Свестни типове са.
Виждам дребосъка от совалката, Севро, чак в дъното на масата. Солта на земята не си намира приятели. Нито пък аз. Касий поглежда моето „-1“. Виждам го, че допуска Приам да има по-добър резултат от неговия, но държи да заяви, че никога не е чувал за родителите ми.
- Е, драги Дароу, как точно ги преметна? - Пита той. Антония хвърля поглед към нас, докато разговаря с Ария, дребно момиче, цялото в къдрици и трапчинки.
- Айде стига бе, човек - смея се аз. - Пратиха ми Качествен контрол. Как бих могъл да ги преметна? Невъзможно е. Ти преметна ли ги? Имаш висок резултат.
Говоря на средноЖаргон. По се трае от онова фръц-пръц дърдорене, с което ни залива Приам.
- Аз? Да мамя! Не. Просто явно не съм се постарал достатъчно - отвръща Касий. - Ако имах ум в главата, щях по-малко да си губя времето с мацки и повече да уча, също като теб.
Опитва се да ми каже, че ако се беше старал, и той би се справил също толкова добре. Но е твърде зает, че да влага чак толкова усилия. Ако го искам за приятел, ще пропусна това покрай ушите си.
-Ти учил ли си? - Питам. Обзема ме внезапен порив да го засрамя. - Аз изобщо не учих.
Полъхва мраз.
Не биваше да го казвам. Стомахът ми се свива. Обноски!
Физиономията на Касий се вкисва, а Антония се ухилва. Обидих го. Приам се въси. Ако искам да градя кариера във флотата, тогава по всяка вероятност ще ми е нужен патронажът на бащата на Касий ау Белона. Син на Император. Maтeo ми го е втълпил. Колко лесно се забравя. Флотата - в нея с властта. Флотата, правителството или армията. А правителството не ми се нрави, да не споменаваме, че точно с подобни обиди започват дуелите. Тръпки на страх полазват по гръбнака ми, когато осъзнавам по каква тънка линия трябва да вървя. Касий знае да се дуелира. Аз, при всичките ми новопридобити умения, не знам. Ще ме накълца на парченца - и изглежда така, сякаш точно това му се иска.