- Ео - прошепвам и медальонът се затваря.
19.ПОСВЕЩЕНИЕТО
Щом се събуждам, повръщам. Втори юмрук се врязва в пълния ми стомах. После и трети. Празен съм и се задъвам. Давя се в повръщаното. Кашлям. Бухам. Мъча се да се измъкна. Мъжка ръка ме сграбчва за косата и ме запокитва и стената. Господи, силен е, проклетникът му! И е с повече пръсти. Посягам за моя пръстеНож, но вече са ме извлекли в коридора. Никога не са ме малтретирали така - дори и новото ми тяло не може да се съвземе от ударите им. Те са четирима, в черно - Гарваните, убийците. Открили са ме. Знаят ме какъв съм. Свършено е. Това е краят. Лицата им са безизразни черепи. Маски. Изваждам ножа, който взех на вечеря, от пояса си и съм готов да намушкам единия от тях в слабините. После виждам златото, проблясващо на китките им, и те ме обсипват с удари, докато изпускам ножа. Това е изпит. Ударите им срещу по-висш Цвят са разрешени от онзи, който ги е снабдил с гривните. Изобщо не са ме разкрили. Изпит. Ето какво е това. Изпит е.
Можеха да използват зашеметигели. Този боят си има своето предназначение. Това е нещо, което повечето Златни никога не са преживявали. Затова изчаквам. Свивам се на кълбо и ги оставям да ме бият. Тъй като не се съпротивлявам, те решават, че са си свършили работата. Има нещо такова -когато най-сетне остават доволни, вече съм същински парцал.
По коридора ме влачат мъже, близо три метра високи. Нахлузват на главата ми торба. Въздържат се от технологии, за да ме изплашат. Питам се колко ли от тези хлапета са изпитвали подобна физическа сила върху себе си? Колцина от тях са били така лишени от всичко човешко? Торбата смърди на смърт и пикня, докато ме влачат. Започвам да се смея. Кърваво Проклятие, досущ като в моя пържилник! После един юмрук се стоварва върху гърдите ми и аз се сгърчвам, останал без дъх.
В качулката има и вграден микрофон. Не дишам тежко, ала дъхът ми се чува по-силно, отколкото е редно. Учениците са над хиляда. Сигурно десетки от тях са застигнати от същата участ, ала не чувам нищо. Те не искат да чувам другите. Трябва да мисля, че съм сам, че Цветът ми не означава нищо. Учудващо се чувствам обиден, че смеят да ме удрят. Не знаят ли, че съм Златен, кърваво проклятие да ги стигне дано? После изсумтявам, за да потисна смеха си. Ефикасни номерца.
Вдигат ме във въздуха и ме запокитват със сила на пода. Усещам вибрация, мирис на изгорели газове. Скоро политаме във въздуха. Нещо в торбата на главата ми обърква ориентацията. Не мога да кажа в коя посока летим и колко високо сме се издигнали. Звукът от собственото ми хрипкаво дишане е станал ужасен. Мисля, че торбата освен това извежда навън кислорода, защото дишам учестено. И все пак не е по-зле от пържилник.
След час или два се приземяваме. Влачат ме за петите. Главата ми се удря в камък и отскача, тялото ми се разтърсва. Чак много по-късно свалят торбата от главата ми в гола каменна стая, осветена от една-единствена лампа. Тук вече има друг човек. Гарваните събличат дрехите ми, откъсват безценния медальон с Пегаса. Тръгват си.
- Тук е студено, а, Юлиан? - изкикотвам се, изправен там червената кърпа, все още омотана около челото ми. Гласът ми отеква. И двамата сме голи. Преструвам се, че куцукам с единия крак. Знам къде се намираме.
-Дароу, ти ли си? - Обажда се Юлиан. - Добре ли си?
- Екстра съм. Ама ми прецакаха десния крак - излъгвам аз. И той се изправя, като се подпира с лявата ръка. Тя при
него е водеща. Изглежда висок и хилав на светлината на лампата. Като прегънат сноп сено. Ала съм обрал повече ритници и удари от него, с купища. Може да са ми спукани ребрата.
- Какво е това според теб? - Пита той, прикрил интимните си части.
- Посвещението очевидно.
- Но те ни излъгаха. Казаха, че щяло да бъде утре. Тежката дървена порта изскърцва на ръждивите си панти
Проктор Фичнър влиза, надул балонче от дъвка.
- Проктор! Сър, вие ни излъгахте! - Протестира Юлиан и отмята хубавата си коса от очите.
Движенията на Фичнър са мудни, но очите му са като на котка.
- Лъжите изискват твърде много усилия - изсумтява той лениво.
- Ала... как смеете да се отнасяте с нас така! - Кресва Юлиан. - Трябва да знаете кой е баща ми. А майка ми е Легат! Мога още ей сега да повдигна срещу вас обвинение в покушение! И ранихте Дароу в крака!
- Един часът след полунощ е, тестова лентичке за урина! Значи е утре. Фичнър отново надува балонче от дъвка. - Освен това сте двама. Уви, за вашия клас има само едно свободно място. - Той подхвърля златен пръстен, гравиран с вълка на Марс и звездния щит на Института, на мръсния каменен под.