ЧАСТ III
ЗЛАТЕН
„ Това е твоят Секач, синко. Той ще изстъргва вените
на земята за теб. Ще убива пъклените пепелянки.
Поддържай го остър и ако се заклещиш в свредлата,
той ще ти спаси живота с цената на един крайник. “
Тъй казваше чичо ми.
20.ДОМЪТ МАРС
В душата ми цари вцепенение, докато гледам погубеното момче. Дори и Касий не би познал сега Юлиан. В сърцето ми е издълбана кухина. Ръцете ми треперят, докато кръвта капе от тях по студения камък. Реки текат покрай златните Сигли върху дланите ми. Аз съм Пъклолаз, но риданията не секват дори и когато сълзите пресъхват. Кръвта му се стича от коляното ми по обезкосмения пищял. Червена е, а не златна. Коленете ми усещат камъка, а челото ми го докосва и ридая, докато изтощение изпълва гърдите ми.
Когато вдигам очи, той все още е мъртъв.
Това не беше справедливо.
Мислех си, че Обществото си играе игрички само със своите роби. Грешка. Юлиан не се е представил на изпитите като мен. Не е проявил моите физически способности. И затова е бил жертвеният агнец. На един Дом се падат сто ученици и вторите петдесет са тук само за да бъдат убити от първите петдесет. Кърваво проклятие, това е само изпит... за мен. Дори и Семейство Белона, колкото и да са могъщи, не успяха да защитят по-неспособния си син. И точно в това е смисълът.
Ненавиждам се.
Зная, че те ме принудиха да го извърша и въпреки това ми се струва, че изборът е мой. Също както когато издърпах краката на Ео и усетих как тънкият й гръбнак се прекърши. Моят избор. Но какъв ли друг избор имах за нея? За Юлиан? Правят го, за да ни накарат да носим вината.
Няма къде да избърша кръвта - само камък и две голи тела. Аз не съм такъв, не такъв искам да бъда. Аз искам да бъда баща, съпруг, танцьор. Дайте ми да се ровя в земята. Да пея песните на своите хора, да скачам, да се въртя и да търча покрай стените. Никога вече няма да запея забранената песен. Ще се трудя. Ще се преклоня. Нека мия ръцете си от пръст, не от кръв. Искам само да живея със семейството си. Достатъчно щастливи бяхме.
Свободата е твърде скъпа.
Но Ео не бе съгласна.
Проклета да е!
Изчаквам, ала никой не идва да види каква мръсотия съм сторил. Вратата е отключена. Нанизвам златния пръстен на пръста си, след като затварям очите на Юлиан, и излизам гол в студения коридор. Той е празен. Приглушена светлина ме води нагоре по безкрайно стълбище. От тавана на подземния тунел капе вода. Опитвам се да измия е нея тялото си, но само размазвам по кожата си кръвта и я разводнявам. Не мога да избягам от стореното, без значение колко далече навлизам в тунела. Сам съм със своя грях. Ето защо властват те. Безподобните белязани знаят, че черните дела са товар за цял живот. Не можеш да избягаш от тях. Ако ще управляваш, то трябва да носиш бремето им. Това е първият урок, който получаваш. Или той е, че слабите не заслужават да живеят?
Ненавиждам ги, ала ги разбирам.
Победи. Понеси вината. Царувай.
Те ме искат безжалостен. Искат ме с къса памет.
Но аз съм възпитан различно.
Моите хора пеят само за спомени. И затова аз ще запомня тази смърт. За мен тя ще е бреме, каквото не е за съучениците ми- не бива да позволявам това да се промени. Не бива да ставам като тях. Ще помня, че всеки грях, всяка смърт, всяка саможертва е за свободата.
Ала сега ме е страх.
Ще издържа ли следващия урок?
Мога ли да се правя на студен като Август? Сега зная защо ТОЙ дори не трепна, когато обеси жена ми. И започвам да проумявам защо Златните управляват. Те могат онова, което аз не мога.
Макар и да съм сам, зная, че скоро ще намеря други. Засега те искат да затъна във вината. Искат ме самотен и скръбен, та когато срещна другите, победителите, да ми олекне. Убийствата ще ни свържат и в компанията на победителите ще открия мехлем за своята вина. Не обичам съучениците си, но ще си помисля, че ги обичам. Ще желая тяхната утеха, уверенията им, че не съм зъл. А и те ще искат същото. Целта на това е да ми направи семейство - семейство с жестоки тайни.
Излизам прав.
Моят тунел ме отвежда до останалите. Първо виждам Рок, поета. От тила му тече кръв. Кръв лъщи и по десния му лакът.
Нe подозирах, че е способен на убийство. Чия ли е кръвта? Очите му са зачервени от плач. После намираме Антония. Също като нас тя е гола; движи се като златен кораб - дрейфа, тиха и сдържана. Стъпките й оставят кървава диря след нея.