Ужасявам се, че ще намеря Касий. Надявам се да е мъртъв, защото ме е страх от него. Той ми напомня на Танцьора - красив, засмян, но под кожата му се крие дракон. Ала не от това се боя. Боя се, защото той има причина да ме мрази, да иска да ме убие. Никой през живота ми досега не е имал подобна причина. Никой никога не ме е мразил. А той ще ме намрази, ако разбере.
А после осъзнавам. Как е възможно Домът да бъде здраво сплотен, щом крие такива тайни? Не е възможно. Касий ще знае, че някой е убил брат му. Други ще са загубили приятели и тъй Домът ще се самоизяде. Обществото го прави нарочно -те искат хаос. Това ще бъде нашият втори изпит. Племенна вражда.
Тримата откриваме останалите оцелели в подобна на пещера каменна трапезария, в която централно място заема дълга дървена маса. Факли осветяват помещението. През отворените прозорци се процежда нощна мъгла. Все едно сме в стара приказка - във времената, които наричат Средновековие. В далечния край на дългата стая има плинт. Там се издига грамаден камък, а в центъра му е забита златна ръка на Прим. От двете страни на камъка висят гоблени в черно и златно. Вълк вие върху гоблените, сякаш надава предупреждение. Ръката на Прим ще разруши този Дом. Всеки от тези малки принцове и принцеси ще си мисли, че заслужава честта да предвожда Дома. Ала само един може.
Движа се като призрак заедно с останалите ученици, дрейфам из каменните коридори на нещо, което изглежда като грамаден замък. Има една стая, в която трябва да се измием.
От улей на студения под тече ледена вода. Сега с водата вдясно се оттича и кръв и изчезва в камъка. Чувствам се като някакво привидение сред земя на скали и мъгли.
Комбинезони в златисто и черно са подредени за нас в относително пуста оръжейна. Всеки ученик открива вързопа с комбинезон, надписан с неговото или нейното име. Златен символ -виещ вълк - бележи високите яки и ръкавите на облеклото ни. Вземам с мен дрехите си и се обличам сам в някакъв склад. Там рухвам в ъгъла и се разплаквам - не заради Юлиан, а защото това място е тъй студено и тихо. Толкова е далече от дома.
Рок ме открива. Зашеметяващ е в униформата си - строен като стрък златно, лятно жито, с високи скули и топли очи, ала Лицето му е бледо. Той прикляква срещу мен за няколко минути, а после посяга и стиска ръцете ми. Дръпвам се, но Рок не ги пуска, докато не го поглеждам.
-Ако те хвърлят в дълбокото и не заплуваш, ще се удавиш казва той и вдига тънките си вежди. - Затова продължай да плуваш, става ли?
Избърсвам беззвучните си сълзи и се насилвам да се подсмихна.
- Логика на поет.
Той свива рамене.
- Не е кой знае какво. Затова ще ти приведа факти, братле. Системата е такава. Низшите Цветове раждат децата си с помощта на катализатори. Бързо раждане, понякога само пет месеца бременност, преди да бъде предизвикано. С изключение на Обсидианите само ние чакаме девет месеца, за да се родим. Майките ни не получават катализатори, нито успокоителни, нито нуклеици. Да си се питал защо?
- За да бъде продуктът чист.
- И за да се даде шанс на природата да ни убие. Съветът за качествен контрол е твърдо убеден, че 13, 6213 процента от всички Златни деца трябва да умрат, преди да навършат една година. Понякога правят така, че реалността да съответства на тази цифра. - Рок разперва слабите си длани. - Защо? Защото вярват, че цивилизацията отслабва естествения подбор. Те вършат работата на природата, за да не се превърнем в мекушава раса. Посвещението изглежда е продължение на тази политика. Само че средствата, които използваха, бяхме ние. Моята... жертва... бе глупак, горкичкият. Не беше от знатно семейство и нямаше ни ум, ни разум, ни амбиции. - При тази дума той се навъсва, а после въздъхва. - Не притежаваше нищо от качествата, които Съветът цени. Имаше си причина той да бъде обречен на смърт.
Имаше ли причина Юлиан да бъде обречен на смърт?
Рок е наясно, защото майка му е в Съвета. Той ненавижда майка си - и чак тогава осъзнавам, че би трябвало да ми е симпатичен. И не само това - намирам утеха в думите му. Той не е съгласен с правилата, ала ги спазва. Възможно е и аз мога да постъпвам така, докато се сдобия с достатъчно власт, за да ги променя.
- Трябва да идем при другите. - Изправям се.
В трапезарията имената ни, изписани със златни букви, висят във въздуха над столовете. Резултатите ни от изпитите са изчезнали. Освен това имената ни са се появили и под ръката на Прим на черния камък. Те, златни, се издигат към златната ръка. Аз съм най-близо, макар и да остава още много за изкачване.
Някои от учениците плачат заедно на малки групи край дългата дървена маса. Други седят до стената, захлупили глави в шепи. Едно куцукащо момиче търси приятелката си. Антония гледа сърдито към масата, където дребничкият Севро е седнал и яде. Разбира се, той единствен има апетит. Откровено казано, учудвам се, че е оцелял. Той е дребосък, беше деветдесет и девети сред нас и при Подбора го избраха последен. Според предложените от Рок правила би трябвало да е мъртъв.