Свещените животни на Марс превръщат нашата територия в свой дом. Кълвачи чукат по дъбове и борове. Нощем вълци вият из планините, а денем бродят из горите ни. Край реката се въдят змии, из тихите дерета - лешояди. Убийци, които тичат край мен. Какви приятели имам! Де да бяха тук Лоран, Кийран или Матео да ми пазят гърба! Някой, на когото да мога да се доверя! Аз съм овца във вълча кожа сред глутница вълци.
Докато Фичнър ни пришпорва нагоре по скалистите възвишения, Лея, накуцващото момиче, пада. Той лениво я подритва с крак и ние я понасяме на рамене. Товара мъкнем двамата с
Рок. Тит се ухилва самодоволно и само Касий ни помага, когато Рок се уморява. После Полукс - жилаво момче с дрезга глас и ситно къдрава коса, ме замества. Гласът му звучи така сякаш пафка горелки от двегодишен.
Тътрим се из лятната долина сред гори и поля. Там ни хапят буболечки. Златочелите са плувнали в пот, но аз - не. Това тук е ледена баня в сравнение с мъките в стария ми пържилник. Всички около мен са със стегнати тела, но Касий, Севро, Антония, Куин (кърваво проклятие, най-бързото момиче, най бързото двукрако същество, което съм виждал изобщо!), Те- трима от новите му приятели и аз бихме могли да надбягам другите. Само Фичнър с гравиботушите би ни задминал. Той подрипва край нас като еленче, после хуква подир едно от тях, бръсначът му изплющява, обгръща гърлото на еленчето и той свива острието, за да убие животното.
- Вечерята! - ухилва ни се. - Отнесете го!
- Можеше да го убиеш по-близо до замъка - измърморва Севро.
Фичнър се почесва по главата и се озърта.
- Друг някой чу ли някакъв трътлест грозен гоблин да... ами каквито там звуци издават гоблините? Отнесете го!
Севро сграбчва крака на елена.
- Тъпак.
Стигаме върха на скалисто възвишение на пет километра югозападно от нашия замък. Над възвишението се издига каменна кула. От върха й оглеждаме бойното поле. Някъде там нашите врагове вършат същото. Театърът на бойните действия се простира на юг, докъдето погледът ни не достига. Снежни планини закриват хоризонта на запад. На югоизток древна гора обгражда пейзажа. Разделя ги тучна равнина, разрязана от устремена на юг река - Аргос, и нейните притоци. Още nò на юг, покрай равнини и реки, земята се спуска към блата. Отвъд тях вече не виждам. Грамадна планина да се рее горе, на два километра височина сред синкавото звездно небе.
-Това е Олимп- крясвя Фичнър - изкуствена планина, от която Прокторите наблюдават класа всяка година. На върха й блести приказен замък. Лея изкуцуква по-наблизо и застава до мен.
-Как се рее тя? - пита ме мило.
-Нямам никаква идея.
Поглеждам на север.
Две реки сред гориста долина прорязват нашата северна планинска територия, опасваща края на обширна планинска
клисура. Те оформят остър ъгъл, сочещ на югозапад към низините, където по-нататък се сливат в един приток на Аргос.
Долината е обкръжена от планински район — стръмни хълмове, планини джуджета, издрани от дерета, в които все още се таи мъглата.
- Това е кулата Фобос - обяснява Фичнър. Кулата се намира далече в югозападния край на нашата територия. Той пие от манерка, а нас ни мори жажда, и посочва на северозапад, където двете реки се срещат в долината под остър ъгъл. Масивна кула увенчава далечна верига от планини джуджета, току зад съединението. - А онази е Деймос. - Той очертава въображаема линия, за да ни покаже границите на територията на Дом Марс.
Източната река се нарича Фурор. Западната, която протича на запад от нашата крепост, е Метас. Един-единствен мост прегражда Метас. Врагът ще трябва да мине по него, за да влезе в острия ъгъл между двете реки в долината и да нападне на североизток по равната, гориста земя, за да стигне до нашата крепост.
— Това е шлякан майтап, нали? — Обръща се Севро към Фичнър.
— Какви ги говориш, Гоблин? - Фичнър надува балонче от дъвка.
— Разкрачили сме се като Розокурви! Всичките тия планини и хълмове, а всеки може просто да влезе през входната врата. Идеален равен преход от низините право до нашата порта и има само една смрадлива река за прекосяване.
- Изтъкваме очевидното, а? Знаеш ли, хич не ми харесван Гоблинче мръсно! - Фичнър се взира продължително и многозначително в Севро, после свива рамене. - Както и да е, аз се качвам на Олимп.