Когато ме вижда как въртя в ръка Секача, последното непострадало момче разбира, че е време да се предаде. Касий подскача високо при грав 0,376 и ненужно забива страничен ритник със завъртане в лицето му. Напомня ми за танцьорите и скачачите от Ликос.
Крават. Безмълвният танц. Зловещо подобие на наперения танц на младите Червени.
Но проклятията на момчетата никак не са тихи Не изпитвам жалост към тези ученици. Всички те са убили някого предната вечер, също като мен. В тази игра няма невинни. Единственото, което ме тревожи, е да гледам как Касий се разправя с жертвите си. Той е самата грация и финес. Аз - ярост и импулс. Би могъл да ме убие за секунда, ако знаеше тайната ми.
- Какъв майтап! - Измърква той. - Ти беше кръвогадно ужасяващ! Ей така му взе оръжието. Кръвогадно бързо! Радвам се, че не ни сложиха в двойка по-рано. Примна работа! Какво имате да кажете за себе си, дебнещи глупаци?
Пленените Златни само ни ругаят.
Заставам над тях и накланям глава.
- За пръв път ли губите в нещо?
Никакъв отговор.
- Ами сигурно е срамно.
Лицето на Касий грее - за миг е забравил смъртта на брат си. Аз не съм. Усещам мрак. Пустота. Зло, когато адреналинът спада. Това ли искаше Ео? Да играя игрички? Фичнър пристига по въздуха над нас и ръкопляска. Гравиботушите му бле тят в златисто. Захапал е в зъбите си своя резен шунка.
- Идват подкрепления! - Смее се той.
Тит и половин дузина от по-бързите момчета и момичета бягат към нас от планините. Отсреща, над далечната речна крепост, се издига златен силует и полита към нас. Красива жен с късо подстригана коса се настанява до Фичнър във въздуха Прокторът на Дом Церера. Тя носи бутилка вино и две чаши.
- Марс! Пикник! - провиква се, като го нарича с името на божеството на Дома.
- Та значи кой уреди тази драма, Церера? - Пита Фичнър.
- А, Аполон, предполагам. Самотно му е горе в неговите планински имения. Ето, това е зинфандел от неговите лозя. Много по-добър от миналогодишния сорт.
- Вкусно! - Обявява Фичнър. - Но твоите момчета клечаха в тревата. Все едно са очаквали пикникът да се случи спонтанно. Подозрително, не е ли тъй?
- Подробности! - Смее се Проктор Церера. - Педантични подробности!
- Е, ето ти една подробност. Като че двама мои струват колкото петима твои тази година, скъпа моя.
- Тези хубавелковци ли? - Хихика Церера. - Мислех, че суетните са отишли в Аполон и Венера.
- Охо! Е, да, вие без съмнение се биете като домакини и фермери. Добре се бяха разположили.
- Не ги съди още, простак такъв. Те са избрани от средния Подбор. Моите висше-Подборни са другаде и заработват първите си мазоли!
- Изучават фурните ли? Уха! - Заявява иронично Фичнър. - От пекарите наистина излизали най-добрите управници, тъй съм чувал.
Тя го сръчква с лакът.
-Ах, че си дявол! Нищо чудно, че са те интервюирали за Рицар на гнева. Такъв негодник!
Те се чукват с чашите, а ние гледаме от земята.
-Как обичам деня за ориентация - киска се Церера. - Меркурий току-що пусна сто хиляди плъха да се вихрят в цитаделата на Юпитер. Но Юпитер беше подготвен, защото Диана се раздрънкала и уреди доставката на хиляда котки. Момчетата на Юпитер няма да гладуват като миналата година. Котките ще се охранят като Бакхус...
-Диана е блудница! - заявява Фичнър.
- Бъди любезен!
-Бях. Пратих й грамадна торта с форма на фалос, пълнена с живи кълвачи.
- Не си!
- Пратих й я.
- Звяр такъв! - Церера го погалва по ръката и забелязвам свободното любовно държание на тези хора. Питам се дали и другите Проктори са любовници. - Ще надупчат цялата й крепост. Леле, шумът сигурно е ужасен. Добра игра, Марс. Казват, че Меркурий е шегаджията, ама в твоите майтапи ти нинаги влагаш известен... нюх!
- Нюх ли? Ех, сигурен съм, че мога да ти пошушна някои номерца на Олимп...
- Еха! - изгуква тя прелъстително.